Пиша за.. „Кървави книги“ от Клайв Баркър

kkrrrr

Доста се колебаех дали да започна това ревю, защото Клайв Баркър надали може да се опише в думи. Още по-малко впечатленията от неговите книги, а именно – двата тома „Кървави книги” на които се насладих.

Да започнем с кориците. Не, в никакъв случай не съдя за книгата по корицата, но това е частта от книгата, която всеки от нас вижда първо в книгата и няма как да не й обърнем внимание.

Мога да кажа, че издателство „Колибри” доста са се потрудили и са успели умело да предадат частица от ужаса в кориците. Ще си призная – първата ми е по-любима. Може би заради потайността на тази червена маска, която ме стресна и привлече, но след като прочетете книгата, ще видите, че страха от маската е един малък гол охлюв, който си търси къщичката (истинския страх ще ви споходи в разказите).

Прекрасно, прекрасно, прекрасно! Удивителен ужас в толкова малко страници. Определено не съм от най-запалените фенове на ужаса, даже напротив – чуя ли за страшен филм, бягам далеч. Освен, ако няма пуканки – тогава може и да се съглася. Както казах, не съм привърженик на ужаса, но Клайв Баркър ме накара да го заобичам. Благодаря ви, господин Баркър! Моите приятели също са ви благодарни!

Том 1: Любимият ми разказ безспорно е „Среднощен влак за месо”, но „Кървав свински блус” също се нарежда много, много нагоре в класацията ми. Баркър описва героите като съвсем обикновени, които обаче са въвлечени в някакъв потаен за другите свят, населен с ужаси и същества от Ада.

Голяма фенка съм на описанията му. Почти може да усетите потта на уплашените човешки същества в разказите му. Като се замисля повечето му герои не се страхуват толкова от неизвестното, а търсят начин да се справят с него. Е, никой не успявя, защото или бива изяден или убит, но това в никакъв случай не трябва да ви отказва да прочетете тези две съкровища!

Том 2: Тук най-много ми харесаха разказите:

„Ужас”, където един професор обожава експериментите със страховете на другите, но далеч не му става приятно, когато неговият се превръща в реалност. Обещавам ви, че прочетете ли го ще ви стане любим. Ще си позволя да цитирам Баркър: „Няма по-голямо удоволствие от ужаса. Стига да е нечий друг”.  И може би наистина е прав, защото не осъзнаваме колко много се наслаждаваме (без да искаме) на чуждата болка, докато тя не се превърне в наша.

„Джаклин Ес – последна воля и завещание”. Това е разказ, който не ме впечатли толкова с способностите на главната героиня, колкото с любовта, която главния герой изпитва към ужаса. Баркър превръща Джаклин (главната героиня) в ходещо бедствие от което всеки мъж трябва да се страхува, но само един от всичките мъже при които госпожа Ес търси помощ остава с нея завинаги и то заради любовта, която изпитва към нея и пораждащата се от него любов.

Помнете – „Всяко тяло е кървава книга: където и да ни разтворят, сме червени.”

Поздрави,

SelfishBookworm

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s