Пиша за.. „Чисти“ от Джулиана Багът

mhmmmm

 „Чисти” – една прекрасна корица от която все още не мога да отлепя очи. Мисля, че ще сме на същото мнение, ако познавате добре и съдържанието на книгата.

Наистина една книга, която не ти позволява да я пуснеш. Връхлитат те погнуса, тъга, съжаление. И всичко това, заради гротескният свят, който Багът описва сякаш е виждала с очите си. Това е роман, който показва едновременно грозотата и тежките последици от Детонациите връхлетели света, но и търси красивото във всеки един белег, всяко едно срастване, всяко едно същество.

Малко момиче на име Преша, чийто единствен спомен от майка й е главата на детската кукла сраснала се с едната й ръка, живее заедно със дядо в една стара бръснарница, оцеляла след Детонациите. На шестнадесетият си рожден ден, когато напуска „дома си” пътят й се пресича с този на Партридж. Той е нейната противоположност, защото е Чист – човек от Купола по чието тяло няма нито един белег.

Харесва ми начина по който Джулиана Багът среща двете хлапета. И двамата се борят за оцеляването си. Преша може би се намира в малко по-добро положение, защото тя е дете оцеляло и живяло извън Купола, където нявсякъде дебнат опасностите и криенето е начин на живот. Партридж пък, за първи път напуска Купола – мястото, където живеят Чистите, чиято единствена мисия е да завършат кодирането, което им се предоставя и да се превърнат в марионетките на баща му.

Някак си, решението му, така изведнъж да излезе от Купола, защото мисли, че майка му е жива, ме..изненада. Той просто намери нейни вещи, а на следващият ден беше решен да я намери, което е доста смело от страна на авторката. Понякога просто не мога да понасям книги в които нещата се случват ей така, защото на героите им е скимнало. Но тук, авторката поставя много следи, които да помагат едновременно на героите и техните по-нататъшни действия, и на читателя, който да разбира какво се случва.

На няколко пъти беше малко предсказуемо, но на фона на великолепната идея, тези моменти могат и да се преглътнат. Искрено се прекланям пред труда, който е положен, за да може тази история да достигне до нас читателите. Авторката описва всичко в „Благодарности”, където казва, че тя и близките й прочели купища неща за атомните бомби, нанотехнологиите, медицината и т.н.

Авторката е получила подкрепа, както и героите й, които са безстрашни и се хвърлят смело напред. Те трябва да бъдат подкрепени от читатели, защото „Чисти” може да предложи не само експлодия от контраста на два свята, но и ще ви покаже последиците от един Апокалипсис. Ще ви го покаже не само външно, но и вътрешно – онова, което не можете да видите с очите си, а трябва да почувствате от разказите на героите.

За тях най-важното нещо са спомените, тяхното споделяне е нещо твърде лично, а мисълта за миналото е единственото, което им е останало. Може би и ние трябва да сме тях – да се опитваме да запечатаме всеки момент, който да пъхнем на скрито място и когато ни стане тъжно да си го спомняме.

Краят – хм, твърде много смърт. За някои заслужена, за други изненадваща. „Край на първа книга” пишеше накрая. Ето какво ще ви кажа, госпожо Багът – побързайте с втората книга, защото не знам дали ще мога да оцелея като героите ви 🙂 !

Аз с удоволствие се впуснах в този красив под повърхността свят, а вие готови ли сте?

Поздрави,

SelfishBookworm

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s