Пиша за.. „Къде си, Аляска?“ от Джон Грийн

Cover.indd

Първо, искам да се извиня, че от дълго време не съм поствала нищичко, но времето е нещо, което колкото и да преценяваме, никога не ще успеем да „опитомим”.

Завърших „Къде си, Аляска?” днес и веднага исках да напиша ревю за нея. Не само заради огромното ми впечатление от книгата, но и заради желанието да препоръчам тази книга на всички, които обичат Джон  Грийн и леките, но силни в своята лекота романи.

Не знам защо реших да прочета книгата. Може би защото досега не се бях докосвала до този писател, или пък защото предчувствах, че ме очаква нещо много приятно. Нещо заради което да стоя будна до късно, нещо, което да ме грабне както никоя книга не е правила от доста време.

„Къде си, Аляска?” отначало може да ви се стори обикновена, леко клиширана на моменти. Просто историята не е нещо оригинално. Ученици, които пият, пушат, правят номера. Един от тях винаги е най-умният, друг е изкусител, трети се опитва да лавира между двете. Действието се развива в гимназията „Кълвър Крейк”, където заминава главният герой. Там попада на хора, които никога не си е мислил, че ще променят живота му. В сравнение с предишните му съученици, тези тук му се струват толкова по-близки, макар и твърде различни от него.

И там той среща прелестната във всяко едно отношение Аляска Йънг. Тя е много сложен персонаж. Интересен, но наистина объркан. На моменти си казвах „Боже, невероятна е!”, а в следващият „Ужасно момиче!”. Един път можех да открия лека прилика със себе си, в друг момент просто не бях съгласна с нея и мисленето й.

Всъщност, не усетих кога и как стана влюбването на Майлс (казвам го, защото всички знаете какво става, когато има ново момче и изкусително момиче. Да, точно така – единият винаги се влюбва в другия). В единият момент просто обясняваше как Аляска е различна, в следващият вече шепнеше колко много я обича. Прекалено бързо и неусетно стана, но любовта е магия неразгадана, така че коя съм аз, че да вини бедния Майлс.

Признавам, че книгата изненада самата мен с неочаквания обрат. Наистина нещо грандиозно, което промени цялата ми представа за края на книгата, но смея да кажа, че се зарадвах. Не само заради изненадата, но и заради това, което остана след обрата – онзи георизъм и онази доброта, чиито светлинки не угаснаха до края.

Корицата, признавам, е направена много семпло. Димът, който се издига – представям си как излиза бавно и разточително от устата на Аляска Йънг, а после вятъра бавно го завърта и отнася всичките й проблеми със себе си.

Страхувам се, че ако продължа да пиша, ще сте обречение на пълното разкриване на книгата, затова просто ще спра до тук. Няма да ви насилвам да четете книгата, тя сама ще го направи! Ще ви дръпне към себе си още в първия миг в който посегнете към нея в книжарницата. И преди това, и след това вие вечно ще останете пленени от историята – една проста, но изключително ценна мъдрост! А вие какъв мислите е пътят за излизане от лабиринта?

 

…..”ако хората бяха дъжд, аз просто ръмях, а тя беше ураган.”

 Поздрави,

SelfishBookworm

Advertisements

4 comments on “Пиша за.. „Къде си, Аляска?“ от Джон Грийн

  1. hrisi каза:

    Без да те съдя или нещо такова,но неслучайно книгата е световен бестселър.Книгата е изпълнена със символи и скрити размисли за животът,смъртта,любовта и най-вече-страданието,което „лабиринтът“ символизира,за който Аляска не спира да говори.Главното тук не чак до толкова историята,колкото героите и скритите разсъждения ,над които Джон Грийн ни е оставил сами да размишляваме.Малко са хората,които наистина забелязват тези неща,но ако препрочетеш внимателно книгата му,че откриеш повечето отговори.“Вината в нашите звезди“ е написана по същия начин.Историите и на двете книги са наистина интересни,финалите също,но повечето читатели въобще не се замислят.Не случайно заглавията и на двете книги са малко странни.Препрочетете книгата и повярвайте ми наистина ,след като се замислите,много ще ви харесат.

    • SelfishBookworm каза:

      Сигурно ревютп ми оставя лошо впечатление, но всъющност аз харесах книгата. 🙂 „Вината в нашите звезди“ ми е абсолютен фаворит, „Аляска“ остава по-назад. Но съм абсолютно съгласна с теб. Благодаря за коментара! 🙂

  2. hrisi каза:

    не е чак*

  3. Мина Гергова каза:

    Това е една книга, която ме остави без дъх! Чела съм много книги! Но тази книга е просто различна! Някак си авторът оставя ти да я довършиш, ти да решиш какво се е случило с Аляска! Показва как миналото влияе наа бъдещето със страшна сила! Бих препоръчала на всеки тази книга (въпреки че съм на 13 и повечето хора смятат някои от моментите там за извратени и тн). Все още не съм прочела „Вината в нашите звезди“ но със сигурност ще я!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s