Пиша за..“Ранима близост“ от Софи Хана

182394_b

  • „Само аз знам как ненаситно ме гледаш, сякаш ме виждаш за последен път. Никой не знае как ме целуваш. Моята мания по теб е нищо в сравнение с твоята по мен.”

Никога не съм си падала по трилърите. Убийте ме, но това е жанра, който просто подминавам в книжарницата без много, много да му мисля. Докато не спечелих „Ранима близост”. Казах си „Защо пък не, Selfish Bookworm? Защо пък не?” И неочаквано взе, че ми хареса.
Не се самозалъгвайте. От корицата нищичко не бихте разбрали. Защо ли точно червен цвят? Не зная. Психотрилър ме наведе на мисълта, че тази книга ще е много, ама много „психо”, но уви беше просто „леко буртална” и нищо повече. Това не означава, че не ми хареса. Напротив, супер много ми хареса. Бих казала, че почти нямам забележки. Героите бяха леко статични, но историята върви гладко. Докато не попаднете на поредното завъртане на 180 градуса, което ви разтърсва и ви кара да си поемете дъх преди да започнете следващата глава.
Да, Софи Хана успя да ме впечатли. Особено с героинята си Наоми Дженкинс. Нали знаете, когато във някои герои може да намерите частица от себе си? Може би аз намерих тази частица в Наоми. До последно тя беше предана на идеите си, доказвайки че там където любовта е започнала, никога не може да завърши просто ей така. Винаги остава нещо. Дори да е болка, дори да е омраза!

  • „Най-тежко ни нараняват хората, които са ни най-близки.”

Любовта е неизменна част тук. Центърът на историята се върти около нея. Понякога разбираш колко е важна, друг път авторката ти я представя като пречка, трети – вече си се отказал от нея и я смяташ за нещо фалшиво.
Не знам дали ми хареса това, че главното ченге беше жена. Може би очаквах висок, брадясал мъж с цигара в ръка, който точно като Хорейшио от „От местопрестъплението: Маями” открива светкавично бързо всяка една улика към разкриване на деянията. Но във всички случаи беше добре скалъпено, защото паралелно с историята на Наоми – обсебената от любовта (и ужаса едновременно) дизайнерка на слънчеви часовници, можех да проследя и тази на старши следовател Чарли Зейлър, която беше наистина важна в моментите, когато не се говореше само за нейните най-искрени мечти, нямащи почти нищо общо с разследването. Но Чарли е много интересна героиня – точно една истинска полицайка, макар и леко мекушава на моменти.
Едно е сигурно – книгата ще ви впечатли. Затова грабнете я в ръцете си и бъдете ранимо близки с нея!

  • „Копнея да остана насаме и да се оставя на скръбта. Да се боря с нея, да се мъча да се държа възпитано и овладяно е твърде много за мен.”

Поздрави,

SelfishBookworm

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s