Пиша за.. „Предимствата да бъдеш аутсайдер“ от Стивън Чбоски

173184_b

 

Не зная как да започна. Не бих могла да намеря подходящи думи, които да опишат това, което представлява тази книга. Не знам дали има човек, който не би я харесал ( сега докато го пиша се сещам поне за трима такива, но както и да е).

  • „Не знам дали това чуство ти е познато. Да ти се иска да заспиш за хиляда години. Или просто да не съществуваш.“

Книгата на пръв поглед не е нещо толкова велико, наистина. Стилът е лек, дори бих казала прост. Няма ги онези дълги описания, които всъщност са внущаващото в една книга (а някои отегчават до смърт). „Предимствата да бъдеш аутсайдер” е внущаваща сама по себе си, защото с прости думи е обяснено толкова много. Може би защото е от думите на един ученик, тинейджър, който тепърва осъзнава колко хубаво всъщност е да имаш приятели, след като влиза в гимназията. Името му е Чарли. Наричат го ненормален, изрод, задръстен. С една дума пълен аутсайдер. И до тук описанието му звучи отбъскващо, нали? Някои си мислят, че щом главният герой е такъв, дори няма смисъл да се захващат с книгата, защото тя ще бъде скучна и отегчаваща. Та тя се казва „Предимствата да бъдеш аутсайдер”. Кой би искал да е аутсайдер?

  • „Не мисля, че е хубаво дадено момче да смята, че през неговите очи дадено момиче изглежда по-хубаво, отколкото е в действителност.“

Великолепен шедьовър! На моменти ми идеше да заплача, заради Чарли, защото той е истински и откровен приятел. Нещо, което всекки от нас търси, а трудно намира. Аутсайдер или не, Чарли бива обичан. През цялата книга виждаме едно страхливо дете, което пораства, опитва от всичко, защото иска да живее. Иска да граби от живота с пълни шепи. И дори понякога, невежеството му сред другите герои е наистина смешно.

  • „Не може винаги да поставяш живота на останалите пред своя собствен с утехата, че това се брои за любов.“

Вярвам, че всеки може да намери частица от себе си в Чарли. Ако не сега, то поне, когато е бил тинейджър, все още нагазващ в големия лош свят, но който се сблъсква с всичко и му се наслаждава до последно. Чарли е един добър приятел, искрен до последно. Той все още не знае какъв е вкусът на любовта, но във всеки един момент иска да го опита, и все пак от много неща го е страх. Но Сам, единственото момиче, което той харесва истински, му помага да преодолее страха си и дори му подарява първата целувка, защото иска той да я усети като истинска, а не като първият провал. И Чарли е благодарен. Отдаден на своите приятели, отдаден на своето семейство, което също от време на време го товари излишно. Всеки от семейството му подарява своя тайна, но сякаш Чарли не му обръща внимание, не може да го разбере, а просто я пази, там някъде скрита дълбоко, защото това е сестра му, или баща му.

  • „Чарли, приемаме онази любов, която мислим, че заслужаваме!

Всеки заслужава любов! Всеки заслужава да опита от живота – от сладките и горчивите моменти. И трябва да им се наслади, до последно!

 

Поздрави,

SelfishBookworm

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s