Отвъд края на дъгата – пролог

tumblr_n9ye4vw2Zp1rntpg0o1_500

Отвъд края на дъгата

Пролог

 

    Да бъда открит писател никога не ми се е отдавало. Всичките ми книги, казваха хората, били тежки и трудни за преглъщане. Пълни с емоции и действия, които са далеч отвъд края на дъгата. И когато минеш под тях и ги погледнеш из цялата им същина, тогава разбираш, че митовете за по-доброто начало от другия край на дъгата са една голяма, трудно смилаема илюзия.

  Мама ми казваше истината. Винаги. И знаеше, че не съм странно дете, нито пък красиво, нито пък различно. Просто ми повтаряше, че съм съобразителен. Да. Съобразявах се с всеки и всичко. Дори, когато мисис Моли от долната къща разсипа кутиите с мляко върху чисто новите ми обувки и после не се извини. Не казах нищо, просто съобразих, че е стара и се усмихнах. Или пък, когато помогнах на Стария Дънкан да боядиса оградата си, а той смени цвета един ден след като го направих. Явно не обичаше бяло, но се съобразих, че Дънканови просто не са от типичните класически фамилии.

  Аз съм съобразителен. И такъв си останах. До деня в който не срещнах Ема. Тогава не ме интересуваше нищо друго, и не се съобразих. Защото вече се намирах от другата страна на дъгата. Новото ми начало!

SelfishBookworm

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s