Пиша за… „Напълно изгубили себе си” от Карън Джой Фаулър

189496_b-656x1024

Една истински откровена история за нещастното семейство, избягалият брат и онази частица, която променя нашият живот до такава степен, че когато си тръгне, просто не знаем как да продължим напред.

        • „Но това, в което успяваш, никога не е толкова важно, колкото това, в което се проваляш.”

Откровената история е на Роузмари Кук. Момиче,чиято сестра си тръгва, последвана и от брат й. Роузмари остава сама, а съдбата на единствено дете я белязва за цял живот. Онова дете, което като малко не е млъквало, днес почти не говори. Онова дете, което е израснало с необикновена сестра, което разделя времето на Преди и След, което единствено остава неразбрано от своите родители.

        • „Тайната на добрия живот – каза ми той веднъж, – е да правиш всичко възможно най-добре. Дори ако работата ти е просто да изхвърляш боклука, изхвърляй го със съвършенство.”

23694144Роузмари не се опитва да ни представи семейството си по най-добрия начин. Тя иска да ни го представи такова, каквото винаги е било наистина. Помолена от баща си още от малка, тя и до днес започва да разказва от средата. Но все пак, Роузмари Кук ни връща и малко по-назад, връща ни с няколко спомена за сестра й Фърн. Не зная дали ще е хубаво да ви издавам какво да очаквате, да ви разкрия тайната. Може би, по-добре ще е да ви оставя сами да я намерите. А Роуз умее да разказва, така както само тя си знае. Но пренебрегвайки правилата, които сама си е наложила досега – да не разказва за семейството си, защото спомените я плашат, връщат я към миналото, към което далеч не й се връща.

• „Има мигове, когато историята и спомените ти се струват като мъгла, сякаш това, което наистина се е случило, е по-маловажно от това, което би могло да се случи.”

“Напълно изгубили себе си” засяга проблемите свързани с насилието над животни, в частност на човекоподобните маймуни, експериментите, извършвани върху тях, и борбата на спасителите за правата им. Поради тази причина има термини от областта, най-вече, на психологията. Обожавам това! Напомня ми на „Мидълсекс” по отношение на научната гледна точка вградена в историята (а и по други параграфи).

• „Томас Мор пише, че хората се учат как да бъдат жестоки с хора, като първо проявяват жестокост към животните.”

20746039
Роуз ще ви грабне, защото тя е необикновено дете (още от малка; като сестра си), макар че в първите няколко страници ще ви се струва най-обикновената от трите деца. Тя остава свободна, макар и с угризения на съвестта от миналото (и настоящето). Животът й преминава в постоянно изгубване на нещата (и съществата) на които държи.

• „ – А ако кажа, че за някои хора науката може да е вид религия?
– Няма да се съглася – отпусна се отново назад с доволен вид д-р Соса. – Когато науката стане религия, тя спира да бъде наука.”

Връщайки ни към отделни части от миналото й, паралелно разказвайки и настоящята си история, Роуз постоянно се опитва да се убеди, че някои от лошите й спомени не са се случили, може би, за да се почувства по-добре, а може би, за да ни накара ние да се почувстваме по-добре. От напълно загубила себе си, тя напълно намира себе си. А вие изгубихте ли се?

Поздрави,

SeilfishBookworm

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s