Пиша за… „Любовта трае три години“ от Фредерик Бегбеде

liubtrtrigod3   Любовта трае три години, значи е време да започнете да броите наобратно. Това би ни посъветвал героят, или самият писател, всичко е толкова объркано. Объркано е както е объркана и любовта.

• „Любовта е предварително загубена битка.”

  Заглавието определено би ни отчаяло. Една загубила битка с любовта душа, винаги би се съгласила. Би се съгласила с всяка една любовна мъдрост от книгата. Не сме щастливи? Да обвиним любовта. Мръсницата трае само три години и толкова. После влакът към далечното бъдеще, неусетно спира и ни изхвърля с ритник на някоя гара. А контрольора ни забива един шамар, така, междудругото.

• „Комарът трае един ден, розата три дни. Котката трае тринайсет години, любовта три. Това е положението. Най-напред е годината на страстта, после годината на нежността, накрая годината на скуката.”

   Фредерик Бегбеде не трябваше да ми хареса като писател. Още в началото си казвах, че омаловажава толкова важни неща. Че любовта не е просто любов – защото какво на тази земя е в чистата си форма? Любовта е сплав. Тя е смесица, от всичко по малко. А този човек направо може да ти разбие представите за нея. Но, той прави нещо, което повечето писатели на „любовни романи“, не показват. И това е истината – зад раздялата, зад развода, зад споделената любов, зад несподелената любов.

• „Истината е, че любовта започва поръсена с розова вода, а завършва обляна в помия.”

  Но с едно не съм съгласна ( и, слава богу, героят накрая мисли по същия начин) – любовта няма привързан към нея секундомер. Нито пък ние трябва да го привързваме там. Любовта се живее, а не се брои. Тя не е година, две, три, а нещо, което може да бъде вечно. Знам, започвам да звуча като онези писатели, на които преди малко споменах, че Бегбеде не прилича. Но зад гадната истина, която Марк Мароние ни представя чрез живота си, тя е…да кажем, че просто е непълна.

• „Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста.”

   Иначе историята, както самият герой признава, е банална. Мъжът се влюбва в друга, развежда се с жена си точно три години след като са се оженили. Започва да пие, купонясва до сутринта, любовницата му също се дърпа. И той се чувства прецакан, в пълния смисъл на думата. Дори прави опит да се самоубие. Приписва вината на своите разведени родители, казвайки, че каквито са те, такъв неизбежно ще е и синът им. И това е още нещо с което не съм съгласна, но то няма смисъл да се коментира сега. Защото тук става дума за любов.

• „…когато караш някого да страда, най-много страдаш самият ти.”

  „Любовта трае три години” ще ви покаже любовта в пълното щастие, след това в пълното нещастие, и накрая ще ви докаже, че всъщност любовта изобщо не трае три години. А много повече!

Поздрави,

SelfishBookworm

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s