Пиша за… „Елинор и Парк“ от Рейнбоу Роуъл

9789542713753  „Елинор и Парк” е история за онази любов, която всеки от нас е изпитвал, или поне си е представял. Но героите не са като другите. Елинор не е най-красивото момиче в квартала, нито най-умното, нито дори е момиче, което някой би нарекъл „симпатична”. Тя е странна, от рижата си коса до върха на обувките. И не, Парк не я харесва още от първия път. Дори не я харесва. Просто има нужда от нея.

  • „Не беше хубава. Беше като произведение на изкуството, от което не се очаква да е красиво, а да те накара да почувстваш нещо.“

 Любовта помежду им е странна като самата Елинор, и едновременно е съвършена, като Парк. Ако любовта можеше да се измерва, тяхната щеше да е точната мярка.

  Обичам тази книга заради героите й. Може би, просто се идентифицирам с тях. Намирам себе си в Елинор, намирам себе си в нейния ум, мислите й, душата й, постъпките й. Тя има ужасно семейство. Няма телефон, няма нормални дрехи, дори няма четка за зъби. Но, въпреки това, мислите й са цветни, тя е запазила способността си да обича, макар в нейния свят да няма място за любов.

  Парк е пълната й противоположност. Той е израснал в прекрасно семейство. Но, въпреки това, е някак си откъснат от света. И Елинор го връща към реалността със своите дълги къдрици, които увиваш около пръстите си, с малките си ръце, чието докосване е всичко от което той има нужда. Изобщо неговият малък свят се превръща във вечно повтарящ се скучен ден без Елинор. Момичето с хубавото име.

  Една история, която започва с размяна на комикси и записване на касетки, се превръща в красиво приключение между двама души, които се обичат по тинейджърски, но истински. Обичат се така, сякаш утре всичко ще свърши и те никога повече няма да се видят.

  • „Човек би си помислил, че ако прегърне някого силно, ще го доближи до себе си. Би си помислил, че е възможно така да го стисне, че да продължи да го усеща като отпечатък върху тялото си дори когато се отдели от него.“

  Уверявам ви, че това не е поредната сълзлива история. Съдбата на Елинор със сигурност ще ви докосне, но героинята определено не обвинява никого за нищо, а вярвам и не това е била целта на авторката. Въпреки това, ясно ще почувствате какво значи Парк за Елинор (и обратното). Любовта им е спасителният й пояс, тя е билет към красивото.

  „Елинор и Парк” е книга, която истински ще ви докосне. Не мога да я сравня с никоя друга. Това не е „Вината в нашите звезди”, нито „Къде си, Аляска?”. Не е тъжна история, или поне не трябва да я гледате от този ъгъл. Трябва да я почувствате. Да, точно така, това е книга, която се чувства!

Поздрави,

SelfishBookworm

Advertisements

2 comments on “Пиша за… „Елинор и Парк“ от Рейнбоу Роуъл

  1. Габи Н каза:

    Поздравления за страхотното ревю ♥ наистина ме накара да се замисля за пореден път върху тази книга ♥ благодаря ♥ много бих се зарадвала, ако погледнеш и моето ревю, което всъщност е първото ми ревю 🙂 http://gabinikolova12.blogspot.bg/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s