Пиша за…“Океанът в края на пътя“ от Нийл Геймън

106864  „Океанът в края на пътя” е истинско вълшебно приключение, наситено с призрачна неизвестност до самия си край. За първи път се сблъсквам с Нийл Геймън, въпреки че съм чувала само хубави отзиви. И първата ни „среща” беше някак…приятно странна. Книгата е всичко, което НЕ СЪМ очаквала!

  • „Обичах да чета. Книгите тъй или иначе бяха по-безопасни от хората.“

  Героят ни отново се връща при малкият вир, който спасилото живота му момиче, нарича океан. Връща ни четиридесет години назад, за да ни разкаже необикновената си история. За копачът на опали, за красивата отвън, но лоша отвътре детегледачка, за изключителната ферма Хемпсток в която всичко приготвено е вкусно, за баба Хемпсток, която умее да изрязва времето с ножица, за птиците, които ядат пространството. И за още много вълнуващи, но едновременно ужасяващи неща, които тогавашното седемгодишно дете не е разбирало докрай, но днешният четиридесетгодишен мъж си изяснява.

  • „Живеех в света на книгите повече отколкото където и да е другаде.“

  „Океанът в края на пътя” е нещо страховито. Тя е история за две деца, която не трябва да бъде четена от деца. Когато се върнете в детството на главния герой, ще ви струва, че се гмуркате в малкия вир във фермата Хемпсток. И колкото по-надълбоко отивате, толкова по-голям ще ви се струва. И ще осъзнаете, че всъщност Лети Хемпсток е била права – вирът всъщност е океан.

  Интересен факт е, че повечето персонажи нямат собствени имена. Заслужилите си имена, са герои отвъд пространството на познатия ни свят. Герои, които по някакъв начин са наистина необикновени, омотани в мистерия. И нашият разказвач също си няма име.

  • „Това е неприятното с живите неща. Не траят дълго.“

  Признавам, че докато четях, понякога затварях страниците, защото нямаше какво да ме задържи там. Друг път ококорвах очи от развоя на събитията. Всичко, някак си, бе твърде изчистено в начина на разкаване. И, може би, точно тази изчистеност придаваше на историята дълбочина. А гмурнете ли се веднъж…сигурни ли сте, че ще излезете съвсем същите на брега?

Поздрави,

SelfishBookworm

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s