Пиша за… „Писма до мъртвите с любов“ от Ава Дилийра

193535_bЕдно ревю до живите с любов

Скъпи, мои читатели,

сядам да пиша за тази книга с огромно нетърпение. Навярно много хора не изпитват същото след прочита на тази книга. Други не могат да го изразят. А трети ще знаят точно какво чувствам.

  Животът е нещастен за тези, които са изгубили най-скъпото. За героинята ни Лоръл, това е сестра й Мей – човекът на когото тя се възхищава и отчаяно иска да прилича; човекът, когото обича най-много и иска да спаси. Но не успява.

  Смъртта на сестра й остава мистерия и за самата нея, както и за всички други. Бегло се подсказва, че всъщност това, което очарова Лоръл, е отблъскващо за останалите. И че сестра й може би не е била най-съвършеният човек. Тя не е полетяла, нито се е спънала, а умишлено е скочила, за да отнеме живота си.

  Но всичко това измъчва Лоръл всеки ден. Превръща я в момичето, което всички съжаляват, защото виждат трагичния край на историята, който в главата на Лоръл е съвсем различен.

  Всичко започва от едно домашно по английски, което се превръща в цяла тетрадка с писма до мъртви звезди, пълни с болка, откровения и красота. Писмата й са отправени към хора, които са се борили с живота, но не са спечелили битката. Като Кърт Кобейн, Ейми Уайнхаус, Джуди Гарланд, Джим Морисън, Джанет Джоплин и др. Но те са оставили нещо много по-важно: изкуството. Така Лоръл не само споделя, когато я е страх да каже на друг, но и се научава да се справя с проблема.

  • „Понякога действаме, водени от бушуващите чувства вътре в нас самите, без да мислим за чувствата на другите.“

  И сред цялата тази бъркотия, Лоръл преживява първата си любов: Скай.Изоставена от майка си, която заминава в Калифорния, и движейки се между леля си и баща си (не по-малко разкъсани от несправедливия живот), Лоръл се хваща за тази любов като удавник за сламка. Ту потъвайки, ту изплувайки на повърхността.
Това полудавещо се състояние често води до отблъскване на другите, което Лоръл не може да си обясни, но болезнено успява да почувства. Тя разбира, че за да може хората да я приемат, трябва да се научи да споделя и да бъде себе си. И ако каже всичко за сестра си, никой няма да я изостави или обвинява за това.

  • „Ако искаме някой да ни опознае, трабва да говорим с него.“

  Героите в книгата решават по няколко проблема паралелно, често се чувстват самотни и неразбрани, объркани и тъжни. Самата Лоръл е объркана. Тя е толкова лутаща се между скроената истина и действителността, че дори лудориите с новите й приятелки – Хана и Натали, не могат да я изкарат от транса и миналото, в което продължава да живее. Затова и писмата й са пълни с ретроспекции към детството, към израстването на сестра й и към месеците преди инцидента, за които тя си спомня с мъка и щастие едновременно.

  • „..знам, колко трудно можеш да повярваш, че някой те обича, ако се страхуваш да бъдеш себе си или не си съвсем сигурна коя си.“

  „Писма до мъртвите с любов” е история, преди всичко, за онези съвършено несъвършени хора, които се научават да се справят с перипетиите на живота, просто защото осъзнават, че той трябва да продължи, че тези, които са си отишли трябва да бъдат пуснати на свобода.

  Мило лютиче, довиждане и благодаря!

Ваша, SelfishBookworm

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s