Стихохрумки: Очакване

Ще седна аз под свода син, небесен,
за да усетя леката прохлада,
която идва като тиха песен
и все тъй бавно отминава.

Ще чакам като лист треперещ
да тропнеш на вратата тясна
и с твоята усмивка, мили
да ме обикнеш с обичта неясна.

Ще седна аз под свода син, небесен,
попивайки на розата дъхът
и ще почакам полъха чудесен
докато тръгнем двама по един и същи път!

SelfishBookworm

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s