Пиша за… „Човекът в търсене на смисъл“ от Виктор Франкъл

Viktor Frankl - Виктор Франкъл.jpgАвтор: Виктор Франкъл
Преводач: Харалан Александров
Корица: Георги Станков
Издателство: Хермес
Страници: 224
Година: 2013
Оригинално заглавие: Trotzdem Ja zum Leben sagen: Ein Psychologe erlebt das Konzentrationslager

Трудно е да пишеш за тази книга. Присяда ми на гърлото, когато се сетя за тихия ужас от страниците й. Изглежда да пишеш за страданието, когато си го изживял е далеч по-въздействащо и удрящо като приливна вълна. Тормозът, стресът, недостигът на храна и нечовешките условия за пребиваване в концентрационните лагери се оказват нищо в сравнение с ужаса от обезсмислянето на живота. И това е най-страшното, потвърждава Франкъл, да изгубиш смисъла да продължаваш да се бориш, да продължаваш 172023_bда бъдеш жив.

Книгата е разделена на две части (три, ако броим и послеписа от няколко страници). Първата проследява дългите влачения от лагер на лагер, в които Франкъл не показва само лошата страна. Дори в онези ужасни спомени той говори и за доброто и красивото, което помага на него и сълагерниците му да оцелеят. Говори за времето, когато думата „щастие” се свежда до това да попаднеш в лагер без комин, да видиш залеза и природните пейзажи докато стоиш затворен в клетка като животно, да останеш незабележим, жив още поне ден… „Човекът в търсене на смисъл” е парадокс – такава малка по обем книга събира толкова много болка и горчиви спомени. Не зная как човек може да се насили да пише дори за това – за мъченията и зверщините, за лошата природа на човека, която го превръща в хищник. За мен Франкъл и всички негови сълагерници успели да оживеят след подобно нещо са истинското доказателство за силната човешка воля, хора, чиито сънища се превръщат в бягство от кошмарната им действителност, но те все пак успяват да намерят смисъл за живот.

Сред многото случки, които Франкъл изживява или става свидетел, той разкрива най-важното нещо, което го е спасило, което му е дало сили да оцелее, обръщайки се към небето и виждайки лика на жена си (която той загубва като една от жертвите на „лагерите на смъртта”):

  • „Една мисъл ме прониза – за пръв път в живота си съзрях истината такава, каквато е изпята в песните на толкова поети, прогласена като върховна мъдрост от толкова мислители. Истината е, че любовта е абсолютната, най-висока цел, към която може да се стреми човек. Тогава схванах смисъла на най-голямата тайна, която човешката поезия, човешката мисъл и вяра носят като послание: Спасението на човека е чрез любовта и в любовта.”

През цялото време Франкъл анализира ситуациите, които ни описва, от гледната точка на лекар. Учудващо е как изказът на писателя е някак неутрален, поне аз така го почувствах. Очаквах напрегнатост в думите му, отрицателен емоционален заряд, но не – изцяло като написано от професионалист. Но за това се говори и в началото на книгата – „тази книга разказва не толкова за понесените от него (В.Франкъл) мъки и загуби, колкото за изборите на неговата жизнеспособност”.

Не един или два пъти, Франкъл се позовава на философи в книгата, от които най-открояващия се за мен цитат е на Ницше: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.” Тази мисъл бих сложила като мото на „Човекът в търсене на смисъл”, защото Франкъл ни показва най-вече как човек, захвърлен в адските условия на концентрационните лагери, успява да съхрани себе си и да опази единствената искрица надежда за свободата само чрез отдадеността си към нещо. По-късно във втората част на книгата, която разгръща основните идеи в логотерапията (букв. лечение чрез смисъл) – психотерапевтично „течение”, което самият той създава, Франкъл разкрива, че едно от малкото неща, които са му помогнали да оцелее е да може да възобнови ръкописа си за логотерапията. Това, което иска да ни каже през цялото време авторът е да имаме цели, които да поддържат духа ни, така както един от сълагерниците му оцелявал с надеждата да види детето си отново, а друг – да допише поредица от книги.

Човек е цял, когато се чувства свободен – физически и духовно. Франкъл дава доказателство, че „сили отвъд твоята власт могат да ти отнемат всичко, с изключение на едно – свободата да избереш как да посрещнеш обстоятелствата. Не можеш да контролираш какво ти се случва в живота, но винаги можеш да контролираш какво чувстваш и правиш по отношение на онова, което ти се случва”. Свобода. Избор. Да бъдем добри.

Поздрави,

SelfishBookworm

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s