Душевна есен (1)

На В.

Утрото още не е изгряло,
а ти тръгваш с нечакан трепет.
Сърцето, казваш, било те боляло –
за първи път наситено с есен.

Душевна есен е тази болежка,
листа разноцветни из тебе валят.
Натрупват килимче от мъката тежка
и спомени мили на купче редят.

Някак е странно, когато те няма.
В леглото пустее твойта страна.
С мирис на липса ужасно голяма
отлиташ с лятото в чужда земя.

Страх ме е вече, щом седна да пиша –
правилните думи дали ще избера.
И трудно е някак свободно да дишам
задавена в опит сълзите да спра.

SelfishBookworm

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s