Душевна есен (2)

На В.

Ти тръгваш си, когато почва да вали.
Откъсваш се като листо през есента.
В калта оставяш две следи
и сълзи като пролетна роса.

Денят по-къс е от преди,
и тъмнината лесно ме обзема.
Без тебе времето лети
и в мен то каца уморено.

В съня си виждам те отново,
застанал по средата на нощта –
безстрашен рицар с меч и слово,
в очакване на лятна топлина.

Протягам се за теб, но срещам мрака.
И вместо обич, носиш ми тъга.
Душевният часовник тихичко тиктака
напомня, че без теб е ад на самота.

SelfishBookworm

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s