Хладната стая

Сред лунни отблясъци в хладната стая
примигвам към нечий тъмен силует.
Нейните черти – за тях си мечтая,
рисувам в ума си магичен портрет.
Но там – срещу мен, стояща в тишината,
е тъмната сянка на мойта съдба.
Лицето й сякаш се врязва в стената –
окачена картина на грозна творба!
Тя е онзи човек на спокойно мълчание,
на мизерен живот и на страшна тъга.
Да е вечно до мен е нейно призвание –
прилепена е веч като адска дамга.
Но аз пожелавам си теб да позная –
твойте тъмни коси и очи като цвят.
И сред лунни отблясъци в хладната стая
моят кратък животец със теб да е слят.
Selfish Bookworm
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s