Хладната стая

Сред лунни отблясъци в хладната стая
примигвам към нечий тъмен силует.
Нейните черти – за тях си мечтая,
рисувам в ума си магичен портрет.
Но там – срещу мен, стояща в тишината,
е тъмната сянка на мойта съдба.
Лицето й сякаш се врязва в стената –
окачена картина на грозна творба!
Тя е онзи човек на спокойно мълчание,
на мизерен живот и на страшна тъга.
Да е вечно до мен е нейно призвание –
прилепена е веч като адска дамга.
Но аз пожелавам си теб да позная –
твойте тъмни коси и очи като цвят.
И сред лунни отблясъци в хладната стая
моят кратък животец със теб да е слят.
Selfish Bookworm

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s