„Грехът на Малтица“: Една жена жертва честта си за България

Лиляна Михайлова

Автор: Лиляна Михайлова
Корица: Любомир Славков
Издателство: „Lexicon”
Страници: 213
Година: 2017
Оригинално заглавие: „Грехът на Ма́лтица” (Съвременна българска проза)

 

 

  205955_b  “Грехът на Ма́лтица” е книга, напомняща ни за живота на българите малко преди Освобождението. Тя се съсредоточава върху съдбата на една жена, която потъпква всичките си ценностти, за да спаси мъртъв още в утробата си бунт. Лиляна Михайлова е написала брилянтен роман не само за Освобождението като историческо време, а и за  освобождението на една жена от грях, наложен от хорските приказки. Затова и Ма́лтица е основен персонаж. Нейната самоотверженост и отдаденост на делото й придават ореола на бунтовник.

    За да спаси мъжа си, Ма́лтица жертва честта си и получава етикета на „турска гювендия”. Мъжът на Ма́лтица също е човек, който пази честта си – той е твърдо убеден, че българите могат да изколят цялата турска империя. И макар всички да знаем как завършват тези така бленувани желания, Михаил пренебрегва дори нероденото си дете, за да се отдаде на делото. Така между Ма́лтица и Михаил се отваря дълбока яма – той е мъжът, който защитава народното благо, а тя жената, чиято основна роля се трансформира в защитник на бунтовническата тайна.

„Мъжете говореха тихо, само понякога Церовски възвисяваше глас и тогава жената чуваше: свобода и България или първо България и след туй свобода – като че тия две думи бяха свързани и не можеше да бъдат изречени откъснато една от друга.“

    Впечатлена съм по какъв начин е предпочела да опише събитията Лиляна Михайлова. Наистина, както и по думите на Деян Енев, това не е история за безчинстващи орди и кървища. Събитията се завъртат около Ма́лтица, която няма кой знае каква роля за хода на въстанието, но има огромна заслуга в опазването на човешки животи.

    Не мога да кажа доколко Ма́́лтица се явява и защитничка на семейното щастие. Тя не познава трепетите на майчинството или любовта на родителите си, а бракът и́ с Михаил не е любовната история на Бойчо и Рада, която познаваме от „Под игото” на Вазов. Но сякаш това не е и важното в романа. Докато четях, тази подробност не ми липсваше, не усещах, че е нужно да бъде включен един романс, когато говорим за нещастната орис на Ма́лтица.

„Умен искам да бъдеш и добър, ала не към всичките люде добър, щото такава добрина е сляпа…“

    Сигурна съм, че всеки би симпатизирал на главната героиня. Тя е готова да се жертва в името на любовта към мъжа си, да пренебрегне всичко, което смята за правилно, за да го предпази от опасност. Колкото повече четете, толкова повече ще се убеждавате, че Ма́лтица изиграва по-голяма роля в подготовката на бунта, отколкото нейния мъж. Но и друго нещо ми направи впечатление. Може да се каже, че главната героиня е олицетворение на България, макар и на едно микроскопично ниво. Нейната съдба следва съдбата на страната, в която българите са чужденци, а изходът към свободата е затворен. Страна, която по никакъв начин не може да се опълчи на своите поробители. Остава й единствено да пази чедата си – техните тайни и копнежи. И дори когато те падат в бунта като отсечени дървета, тя остава неспособна дори да заплаче, а умира бавно от своите вътрешни рани, точно както Ма́лтица.

    Ма́лтица отначало реагира с типичната женска загриженост на майка, която очаква първото си дете. Тя се опитва да разубеди мъжа си Михаил да остави бунта на другите хора, че това не е неговата борба. Макар, че Михаил не притежава Бойчовския плам, у него срещаме изключителна настойчивост. Свободна България е идеал, който всеки тайно желае, докато кротува в схлупените си къщурки. Заради това Ма́лтица е трагичен герой – тя отначало възразява срещу открития бунт, но след това жертва женската си чест, за да може той да се случи, превръщайки се в най-мразената и проклинана жена в селото. Истината е, че каквото и да беше избрала, щеше да бъде грешна. В единия случай – към мъжа си и към България, в другия – към цялото село и църквата.

    „Грехът на Ма́лтица” е невероятен роман, който оставя у читателя горчивото чувство на нещо загубено. На една загубена кауза, на стотици, загубени в бунта животи, на една чиста, свята и вярна жена, която умира свободна от робството, подпечатало я като грешница!

Поздрави,

SelfishBookworm

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s