„Моля те погрижи се за мама“ от Кюн-Сук Шин

Kyung-Sook Shin

Автор: Кюн-Сук Шин
Преводач: Надя Баева
Корица: Стефан Касъров
Издателство: Колибри
Страници: 208
Година: 2013
Оригинално заглавие: „Please look after Mom“ (엄마를 부탁해)

mtepsezamama3“Моля те погрижи се за мама” е книгата, която донася световна слава на южнокорейскаta писателка Кюн-Сук Шин. Сдобих се с нея съвсем случайно докато се ровех сред книгите на издателство „Колибри” на един от панаирите в НДК. Накратко, историята се върти около фигурата на майката Со-ньо, която, тръгнала със съпруга си да посети децата си, се изгубва в тълпата на Сеулското метро. Няма да споменавам как в края на краищата, завършва търсенето на тази приемана за даденост личност. Само ще подчертая, че тук силно е заложен мотивът за осъзнаването ценността на нещо едва когато настъпи загубата му.

Книгата е разделена на пет части. Всяка част се разказва от името на определен член на семейството на изчезналата Со-ньо. Те споделят с болка за спомените си с майка им, констатират факта, че тя винаги е била приемана за даденост, упрекват най-вече себе си, че са си позволили да допуснат подобно нещо.

Отначало семейството й е разпокъсано. Забелязва се, че в същността си това са едни хора, които са толкова заети със себе си, че нямат време да обърнат внимание на нищо и никого другиго. Дори на собствената си майка, поставяла единствено другите на преден план. Читателят още в началото ще усети тази нотка, защото ще види сцената, в която синовете и дъщерите й се тревожат повече за това как е написана обявата за търсенето й, а не за самото търсене.

12066325Наистина не ми достигат думи да опиша какво голямо послание носи тази книга. Едно дребно книжно тяло, досущ като фигурата на Со-ньо, но таящо в себе си една мисъл да бъдем по-добри, да обърнем взора си навън, а не да ситуираме целия свят около собствената си личност.

Колкото повече четете, толкова повече ще осъзнавате кои са вашите собствени ценности (и ценности ли са въобще). И както порасналите деца на Со-ньо осъзнават, че всъщност цял живот не са познавали наистина жената, която ги е отгледала, така и вие ще разберете, че представите ни често са лъжовни и че повърхността е равна докато не пропаднем в дълбочината й.

„Моля те погрижи се за мама” противопоставя патриархалното, чиито основни ценности виждаме в лицето на Со-ньо, и модерните привички на вече порасналите й деца. В началото децата й тръгват да я търсят, но скоро болката по спомените ги сломява и те разбират своята безпомощност. А спомените, които те описват с такава голяма сантименталност, бяха нещото, което до последно ми вдъхваше надежда, че човекът може да бъде спасен, ако отново повярваме в него.

„Моля те, моля те погрижи се за мама” прошепва една от дъщерите на Со-ньо, в последна молитва за изгубената святост.

Поздрави,

SelfishBookworm

Пиша за… „Любовта трае три години“ от Фредерик Бегбеде

liubtrtrigod3   Любовта трае три години, значи е време да започнете да броите наобратно. Това би ни посъветвал героят, или самият писател, всичко е толкова объркано. Объркано е както е объркана и любовта.

• „Любовта е предварително загубена битка.”

  Заглавието определено би ни отчаяло. Една загубила битка с любовта душа, винаги би се съгласила. Би се съгласила с всяка една любовна мъдрост от книгата. Не сме щастливи? Да обвиним любовта. Мръсницата трае само три години и толкова. После влакът към далечното бъдеще, неусетно спира и ни изхвърля с ритник на някоя гара. А контрольора ни забива един шамар, така, междудругото.

• „Комарът трае един ден, розата три дни. Котката трае тринайсет години, любовта три. Това е положението. Най-напред е годината на страстта, после годината на нежността, накрая годината на скуката.”

   Фредерик Бегбеде не трябваше да ми хареса като писател. Още в началото си казвах, че омаловажава толкова важни неща. Че любовта не е просто любов – защото какво на тази земя е в чистата си форма? Любовта е сплав. Тя е смесица, от всичко по малко. А този човек направо може да ти разбие представите за нея. Но, той прави нещо, което повечето писатели на „любовни романи“, не показват. И това е истината – зад раздялата, зад развода, зад споделената любов, зад несподелената любов.

• „Истината е, че любовта започва поръсена с розова вода, а завършва обляна в помия.”

  Но с едно не съм съгласна ( и, слава богу, героят накрая мисли по същия начин) – любовта няма привързан към нея секундомер. Нито пък ние трябва да го привързваме там. Любовта се живее, а не се брои. Тя не е година, две, три, а нещо, което може да бъде вечно. Знам, започвам да звуча като онези писатели, на които преди малко споменах, че Бегбеде не прилича. Но зад гадната истина, която Марк Мароние ни представя чрез живота си, тя е…да кажем, че просто е непълна.

• „Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста.”

   Иначе историята, както самият герой признава, е банална. Мъжът се влюбва в друга, развежда се с жена си точно три години след като са се оженили. Започва да пие, купонясва до сутринта, любовницата му също се дърпа. И той се чувства прецакан, в пълния смисъл на думата. Дори прави опит да се самоубие. Приписва вината на своите разведени родители, казвайки, че каквито са те, такъв неизбежно ще е и синът им. И това е още нещо с което не съм съгласна, но то няма смисъл да се коментира сега. Защото тук става дума за любов.

• „…когато караш някого да страда, най-много страдаш самият ти.”

  „Любовта трае три години” ще ви покаже любовта в пълното щастие, след това в пълното нещастие, и накрая ще ви докаже, че всъщност любовта изобщо не трае три години. А много повече!

Поздрави,

SelfishBookworm

Пиша за.. „Кървави книги“ от Клайв Баркър

kkrrrr

Доста се колебаех дали да започна това ревю, защото Клайв Баркър надали може да се опише в думи. Още по-малко впечатленията от неговите книги, а именно – двата тома „Кървави книги” на които се насладих.

Да започнем с кориците. Не, в никакъв случай не съдя за книгата по корицата, но това е частта от книгата, която всеки от нас вижда първо в книгата и няма как да не й обърнем внимание.

Мога да кажа, че издателство „Колибри” доста са се потрудили и са успели умело да предадат частица от ужаса в кориците. Ще си призная – първата ми е по-любима. Може би заради потайността на тази червена маска, която ме стресна и привлече, но след като прочетете книгата, ще видите, че страха от маската е един малък гол охлюв, който си търси къщичката (истинския страх ще ви споходи в разказите).

Прекрасно, прекрасно, прекрасно! Удивителен ужас в толкова малко страници. Определено не съм от най-запалените фенове на ужаса, даже напротив – чуя ли за страшен филм, бягам далеч. Освен, ако няма пуканки – тогава може и да се съглася. Както казах, не съм привърженик на ужаса, но Клайв Баркър ме накара да го заобичам. Благодаря ви, господин Баркър! Моите приятели също са ви благодарни!

Том 1: Любимият ми разказ безспорно е „Среднощен влак за месо”, но „Кървав свински блус” също се нарежда много, много нагоре в класацията ми. Баркър описва героите като съвсем обикновени, които обаче са въвлечени в някакъв потаен за другите свят, населен с ужаси и същества от Ада.

Голяма фенка съм на описанията му. Почти може да усетите потта на уплашените човешки същества в разказите му. Като се замисля повечето му герои не се страхуват толкова от неизвестното, а търсят начин да се справят с него. Е, никой не успявя, защото или бива изяден или убит, но това в никакъв случай не трябва да ви отказва да прочетете тези две съкровища!

Том 2: Тук най-много ми харесаха разказите:

„Ужас”, където един професор обожава експериментите със страховете на другите, но далеч не му става приятно, когато неговият се превръща в реалност. Обещавам ви, че прочетете ли го ще ви стане любим. Ще си позволя да цитирам Баркър: „Няма по-голямо удоволствие от ужаса. Стига да е нечий друг”.  И може би наистина е прав, защото не осъзнаваме колко много се наслаждаваме (без да искаме) на чуждата болка, докато тя не се превърне в наша.

„Джаклин Ес – последна воля и завещание”. Това е разказ, който не ме впечатли толкова с способностите на главната героиня, колкото с любовта, която главния герой изпитва към ужаса. Баркър превръща Джаклин (главната героиня) в ходещо бедствие от което всеки мъж трябва да се страхува, но само един от всичките мъже при които госпожа Ес търси помощ остава с нея завинаги и то заради любовта, която изпитва към нея и пораждащата се от него любов.

Помнете – „Всяко тяло е кървава книга: където и да ни разтворят, сме червени.”

Поздрави,

SelfishBookworm