„Майсторът на играчки от Краков“: Куклата Каролина чувства човешка болка

Rachel Romero - Рейчъл РомероАвтор: Рейчъл Ромеро
Преводач: Паулина Стойчева Мичева
Корица: Стоян Атанасов
Издателство: „Сиела“
Страници: 278
Година: 2017
Оригинално заглавие: „The Dollmaker of Krakow“

 

 

210478_b

„Майсторът на играчки от Краков“ на Ромеро  е вълшебна приказка за необикновената кукла Каролина, която на фона на две войни – тази в Страната на играчките и Втората световна, успява да докаже, че кукленското сърце събира повече чувства от много човешки.

Когато собствената й страна е окупирана от плъховете, Каролина бива отнесена от вятъра в магазина на Кирил Брезицк – майстор на играчки, останал с един дървен крак от първата война, живеещ самотно и единствено с изкуството си. Куклата успява да спечели приятелството на Брезицк преди германците да навлязат в Полша. Трагичната история взема връх, когато еврейските приятели на пан Брезицк са отведени в т.нар. гета и осъдени на неизбежна смърт.

Можеш да унищожиш един човек, Каролина, но да унищожиш историята на цял един народ, е много по-трудно. Трябва наистина да положиш усилия. Никой не е загубил окончателно битката, докато историята му все още съществува.

испанскаНещото, което прави тази книга специална е гледната точка на куклата, респективно детското, невинното, доброто в най-висша форма. Каролина е олицетворение на непорочната детска същност, за която войната е непонятна, необяснима, но също толкова разрушителна. В хода на повествованието, читателят се запознава само повърхностно с ужасите на Холокоста и в този смисъл наподобява детската фигура, за която е известно малко, но достатъчно. И слава богу, Ромеро не стига до детайли от рода на тези в „Човекът в търсене на щастие“ на Франкъл, по простата причина, че подобни неща не могат да бъдат асимилирани нито от детското, нито от „кукленското“ съзнание.

В историята открояваме вечните противопоставяния между доброто и злото, в лицето на Майстора и хауптщурмфюрер Бранд от редиците на СС, които освен всичко друго, притежават магическите способности. Разбира се, трудно е да се каже кое възтържествува накрая. В сърцето на Каролина също се сблъскват тъгата и щастието в неравна битка, но краят е обнадеждаващ и пречистващ, това мога да ви обещая със сигурност.

рускаРомеро смесва фолклорни предания, легендарни същества и фантастични елементи в една история за вечното приятелство, която никой човешки катаклизъм не може да заличи. Тук е мястото да кажа, че невероятно красивата корица отново е дело на талантливия Стоян Атанасов, чиито корици винаги ми взимат очите. Книгата е подходяща за младите читатели, но нищо не пречи и възрастните да й се насладят заради нейната мила наивност и вярата в доброто, която проповядва.

 

Поздрави,

SelfishBookworm

 

Пиша за… „Роклята“ от Софи Никълс

sophie-nicholls-%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8-%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d1%8a%d0%bb%d1%81Автор: Софи Никълс
Преводач: Гергана Стойчева-Нуша
Корица: Стоян Атанасов
Издателство: Сиела
Страници: 256
Година: 2016
Оригинално заглавие: The Dress (Everyday Magic, 1)

С това лилаво бижу се сдобих главно заради препоръката на Рия Найденова – отговорният редактор за излизането й. Тъкмо бях прочела „Шоколад” на Джоан Харис и исках отново да изпитам емоциите, които тази книга ми донесе, а „Роклята” носеше обещанието за това.

d2764e70a0fa51871db635f311246817

Нека първо кажа, че корицата е наистина прекрасна – не само, че е мекичка на допир (единствен минус е, че хваща повече прах от обикновено, но какво пък 😀 ), но и визуално вдъхва една топла мекота, сравнима единствено с горещ чай през дъждовна есен. И е в пъти (милион пъти) по-красива от чуждестранните корици, а адмирациите за оформлението й отиват директно при един от любимите ми автори на корици – Стоян Атанасов.

 Ако сте чели „Шоколад” веднага ще откриете приликите с книгата на Софи Никълс. Отново сме в малко градче, майка и дъщеря, които се опитват да избягат на безопасно място по-скоро от себе си, отколкото от някой друг.

Отново се запознаваме с героинята, която притежава освен талант – и малко магия, с която върши това, което умее най-добре. Този път името й е Фабия и тя е повелителката на платовете и тъканите, която ще ушие любимата ви рокля или костюм, разбира се, със щипка магия – магията на думите, чиито нишки ще вплете във финия плат.

Дъщеря й Ела пък, изумява с това, че е пълната противоположност на майка си. Тинейджърка в годините, в които откриваш любовта за първи път, но и в които разбираш коя всъщност си ти и каква искаш да бъдеш. Пристигнали в Йорк, те отварят магазин за винтидж мода – една от големите мечти на Фабия. Историята ни запознава и с много други герои, всеки със своята история: Били – бедното момче, което намира пътя към сърцето на Ела, Катрина – леко досадното богаташко момиче, което просто иска малко внимание, Джийн Къшуърт – майката на Катрина, която крие тъгата си под скъпите дрехи и прически, господин Пайт – който моментално ще се превърне в персонажа, който мразите най-много.

511otz5vbl

Историята върви плавно и леко, дава ти достатъчно време да изпиташ трепетите на героите, да почувстваш емоциите им, да се опиташ да разбереш тайните и копнежите им. И, макар че потръгва на пръв поглед чудесно, животът на двете героини е белязан от злощастно минало, което необратимо се повтаря. Родом от Техеран, Фара Джобрани дори променя името си на Фабия Морено, за да може да бъде приета. За разлика от „Шоколад”, където по никакъв начин не се засяга темата за етническия произход, Софи Никълс вмъква този отличителен факт, толкова актуален и в момента – борбата на човека от малцинството да води нормален живот. Разбира се, това е само факт, който искам да спомена за книгата, но в никакъв случай не се разглежда дълбинно.

  • „Защото самото минало е като рокля и можеш да го държиш много близо до себе си като втора кожа. Защитава те в известен смисъл от студа, от шушуканията и лошите думи, от спомените за чуждите кухненски подове. Можеш да използваш рокля, за да изглеждаш по-силна, по-красива в очите на хората, за да ти помогне да изпъкваш или да се слееш с тях.”

Както вече казах, „Роклята” притежава искрица магия, която се проявява и под формата на т.нар. Сигнали, които Фабия и Ела умеят да улавят. Те са нещо като „шесто чувство”, нещо, което ги предупреждава за опасностите, но и ги подготвя за хубавите неща, които предстоят да се случат.Тези аспекти от историята добавят лека мистериозност и оформят винтидж духа на книгата.

Беше истинско удоволствие да премина през страниците на тази книга. Сред платовете, които се превръщат в красиви рокли. Сред момичето, което се чуди къде точно се вписва и майката, която превъзмогва миналото. „Роклята” просто омагьосва!

Поздрави,

SelfishBookworm

Пиша за… „Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“ от Робин Слоун

robin-sloan-%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%bd-%d1%81%d0%bb%d0%be%d1%83%d0%bdАвтор: Робин Слоун
Преводач: Паулина Мичева
Корица: Стоян Атанасов
Издателство: Сиела
Страници: 288
Година: 2015
Оригинално заглавие: Mr. Penumbra’s 24-Hour Bookstore (Mr. Penumbra’s 24-Hour Bookstore, 1)

a25be2380cec53e4c26ef6e4c3243c60“Денонощната книжарница на мистър Пенумбра” е приключение сред високите лавици на малка книжарница и големите зали на компания „Гугъл”. Това е книга за тежките томове, привързани с железни вериги и за отдадените програмисти с бързи компютри.

Историята се върти около момче на име Клей Джанън, което в отчаяно търсене на работа накрая се натъква на свободно място в книжарницата на мистър Пенумбра. Катеренето сред лавиците, воденето на дневник и самотните нощи в книжарницата се превръщат в ежедневие за Клей. Докато един ден любопитството му не надделява и той надниква сред страниците на книгите, затънтени в задната част на книжарницата. Естествено, тук се намесва и мистерията, която занимава през цялото време – книгите са „написани” на неразбираем код, който, както и самия Джанън открива, е обект на разгадаване от тайно общество.

penumbraХаресва ми, че книгата прилага модерното мислене на съвременния човек към разгадаването на древни загадки. Прави се паралел между човекът, който е направил нещо значимо без да притежава информацията от гугъл търсачката и този, който въпреки че я притежава наготово също е способен да направи нещо значимо. Признавам, че на моменти ми се искаше малко повече от успокояващата атмосфера на малката книжарница, която така обожавам още от „Книжарничката на острова”, а не забързаната мисия, в която Клей Джанън се впуска.

Книгата внимателно поставя точката по темата за разделението на книжните и дигиталните книги. За разгадаването на мистерията са нужни и двете, както и достатъчно находчивост, която не убягва на героите. От време на време историята става предвидима, сякаш всичко става с лекота, стига да познаваш правилните хора, но през цялото време мистерията ще ви държи изкъсо до самия си край, когато няма да останете разочаровани.

Това магично приключение ще ви разходи сред двата свята на несметно знание – книгите и компютрите,  и ще докаже, че когато човек е жаден за знание нищо не може да го спре пред това да го придобие. Както обичат да казват хората от Свещената матрица – Festina lente и приятно четене!

Поздрави,

SelfishBookworm

 

Пиша за… „Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат“ от Ишбел Бий

ishbelle-bee-%d0%b8%d1%88%d0%b1%d0%b5%d0%bb-%d0%b1%d0%b8%d0%b9Автор: Ишбел Бий
Преводач: Борислав Стефанов
Корица: John Coulthart/ Моника Писарова (адаптация)
Издателство: Сиела
Страници: 260
Година: 2016
Оригинално заглавие:The Singular & Extraordinary Tale of Mirror & Goliath

mirurigoliat

Нека започна с „удивителната и изключителна” корица, която (признавам си) беше първото нещо, с което тази книга ме омагьоса. Доколкото разбрах това е първата книга на Ишбел Бий, а явно е и първата й част от поредица за „Чудатите приключения на почитаемия Джон Лъвхарт”.

Магията не е само отвън, в тази елегантна, вълшебно синя корица на John Coulthart, тя се намира и между страниците на тази приказка за малката Мирър и нейния пазител Голиат.

Първо, нека кажа, че това определено не е книга, която всеки читател би могъл да усети и осмисли, защото е толкова необикновена, неестествена и извън рамките. Главите вътре са размешани като мисли на влюбил се тинейджър, и от време на време ми беше трудно да следя нишката на историята. Искаше ми се да получа повече Мирър и Голиат и по-малко други герои, които изненадващо се появяваха със своите истории, за да доукрасят приказката.

Ще се влюбите в героите – в Джон Лъвхарт – ексцентричен и шантав до безумие (Лъвхарт е сърце ❤ ), в малката Мирър, която ще порастне между страниците, в Голиат – в неговата гъста брада и способността му да се превръща в животни. Хареса ми, че писателката е вмъкнала части от митове и други приказки. Всъщност историята се върти не само около Лондон, но и около Египет с неговото „лимоненожълто” Слънце, който също така ще ви плени и омагьоса със своята пясъчна атмосфера на разровени гробници и една принцеса, криеща тайни.

Мисля си, че това е от книгите, които ти се иска да видиш филмирани. Цялата атмосфера, която вдъхва книгата е на тиктакащи часовници със затворени в тях души, на лудост, загадъчност, хумор (досущ като в „Алиса в страната на чудесата”).

Приятно и главозамайващо лудешко четене. А аз си чакам втората част…

Поздрави,

SelfishBookwom