„Майсторът на играчки от Краков“: Куклата Каролина чувства човешка болка

Rachel Romero - Рейчъл РомероАвтор: Рейчъл Ромеро
Преводач: Паулина Стойчева Мичева
Корица: Стоян Атанасов
Издателство: „Сиела“
Страници: 278
Година: 2017
Оригинално заглавие: „The Dollmaker of Krakow“

 

 

210478_b

„Майсторът на играчки от Краков“ на Ромеро  е вълшебна приказка за необикновената кукла Каролина, която на фона на две войни – тази в Страната на играчките и Втората световна, успява да докаже, че кукленското сърце събира повече чувства от много човешки.

Когато собствената й страна е окупирана от плъховете, Каролина бива отнесена от вятъра в магазина на Кирил Брезицк – майстор на играчки, останал с един дървен крак от първата война, живеещ самотно и единствено с изкуството си. Куклата успява да спечели приятелството на Брезицк преди германците да навлязат в Полша. Трагичната история взема връх, когато еврейските приятели на пан Брезицк са отведени в т.нар. гета и осъдени на неизбежна смърт.

Можеш да унищожиш един човек, Каролина, но да унищожиш историята на цял един народ, е много по-трудно. Трябва наистина да положиш усилия. Никой не е загубил окончателно битката, докато историята му все още съществува.

испанскаНещото, което прави тази книга специална е гледната точка на куклата, респективно детското, невинното, доброто в най-висша форма. Каролина е олицетворение на непорочната детска същност, за която войната е непонятна, необяснима, но също толкова разрушителна. В хода на повествованието, читателят се запознава само повърхностно с ужасите на Холокоста и в този смисъл наподобява детската фигура, за която е известно малко, но достатъчно. И слава богу, Ромеро не стига до детайли от рода на тези в „Човекът в търсене на щастие“ на Франкъл, по простата причина, че подобни неща не могат да бъдат асимилирани нито от детското, нито от „кукленското“ съзнание.

В историята открояваме вечните противопоставяния между доброто и злото, в лицето на Майстора и хауптщурмфюрер Бранд от редиците на СС, които освен всичко друго, притежават магическите способности. Разбира се, трудно е да се каже кое възтържествува накрая. В сърцето на Каролина също се сблъскват тъгата и щастието в неравна битка, но краят е обнадеждаващ и пречистващ, това мога да ви обещая със сигурност.

рускаРомеро смесва фолклорни предания, легендарни същества и фантастични елементи в една история за вечното приятелство, която никой човешки катаклизъм не може да заличи. Тук е мястото да кажа, че невероятно красивата корица отново е дело на талантливия Стоян Атанасов, чиито корици винаги ми взимат очите. Книгата е подходяща за младите читатели, но нищо не пречи и възрастните да й се насладят заради нейната мила наивност и вярата в доброто, която проповядва.

 

Поздрави,

SelfishBookworm

 

Advertisements

„13 причини защо“: Хана се опитва да обясни необяснимото

Jay Asher - Джей Ашър

Автор: Джей Ашър
Преводач: Мария Чайлд
Корица: Виктор Паунов
Издателство: Enthusiast (Teen’s Books)
Страници: 287
Година: 2015
Оригинално заглавие: „13 Reasons Why“

 

156923_b

Направих прегрешение – изгледах сериала преди да прочета книгата. Но не съжалявам. Различните изкуства се допълват изключително добре. Книгата не удовлетвори докрай очакванията ми, поне относно влиянието и гледната точка върху проблема за самоубийството. На места разказът звучеше инфантилно, може би и затова такива книги не се смятат за сериозно гледище върху подобни теми. От друга страна, нарацията се води от първо лице, представя две гледни точки и се опитва да обогати картината максимално.

Започнах малко отрицателно, а като че не биваше. Книгата не е най-върховното „изследване“ върху причините за самоубийството, но сякаш и не се очаква подобно нещо от нея. Достатъчно е, че тя набелязва някои важни точки по отношение на проблема:

  • проблемът е комплексен
  • проблемът често е незабележим
  • проблемът може да бъде предотвратен

португалскаХана Бейкър – в главната роля – е гимназистка, за която животът приключва катастрофално и неочаквано. В поредица от 7 касети, тя се опитва да обясни факторите, довели до взимане на решението да отнеме живота си. Разказът започва в момента на изпращане на същите тези касети от Клей – съученик на Хана, който заради срамежливата си природа не успява да се свърже в по-дълбока връзка с нея и да предотврати фаталния край.

Полето на депресията, тормоза, самоубийството е опасно, тук всяка погрешна дума би накарала човек да захвърли книгата. Джей Ашър не изказва своята позиция по проблема, никъде не звучи гласът на автора. Чрез касетите на Хана и намесващите се размишления на Клей се търси запознаване с двете страни на проблема.

Едната е на колебливата, лутаща се Хана, чиято история е само опит да се обясни необяснимото, да се вникне дълбоко в душата на едно младо момиче, което е способно на насилие над себе си само за да се освободи…от какво? От насилниците, от проблемите в семейството, от слуховете, от невъзможните любови, от предателствата, от тайните – виждате ли, проблемът е пласт върху пласт. НО! не одобрявам повечето заключения, до които Хана стига, не одобрявам коментарите, които тя прави относно другите, защото така както никой не знае какво се случва в нейната глава, и тя със сигурност не може да разбере какво се крие под защитната маска на всеки друг. Може би, ако книгата включваше и гледните точки на „насилниците“ бих я приела като по-сполучлива, но тук виждаме само версията на Хана (и на втората гледна точка – Клей, който я е харесвал, тоест няма кой знае какъв дисонанс).

В изданието е включена и секция с „Въпроси и отговори“ към автора, в която той шведскапризнава, че книгата успява да помогне на хора, сблъскващи се с мисли за самоубийство. Въпреки това, не съм сигурна доколко именно тази книга е от голяма помощ. Тя се опитва, но, както казах, не й достига другата страна на монетата. Човек никога не е само жертвата, в някакъв етап той също наранява, волно или неволно. Историята на Хана е трагична, още по-труден сигурно е животът на хората, които тя обвинява за самоубийството – гласове, които не остават чути. Не че всички го заслужават, не че всички могат да бъдат оправдани, но ми се струва като важна част от историята, а в случая Клей изслушва касетите за една вечер, докато се лута из града и не влиза в контакт с други герои, освен майка си и още едно момче – Тони, приятел на Хана, който следи дали всички изслушват последното й завещание.

От друга страна, самата структура на текста ми допада като идея – всяка глава съответства на страна от седемте касети в прощалната кутия на Хана. Кутия, която също като Пандорината пуска злото навън, но за разлика от нея не оставя никаква надежда, а още повече усилва чувството на безпомощност.

Историята остава изолирана, капсулирана в съзнанието на Клей и гласа на Хана, идващ от уокмена и губещ се в слушалките. Освен това, начините, по които Хана се опитва да се справи, са неуспешни именно заради подхода й към другите. Не мога докрай да съчувствам на героинята, съжалявам. Приемам изключително сериозно проблемите, които изважда наяве книгата, но много от нещата, които Хана прави ми се струват безсмислени, хиперболизирани, не докрай убедителни, затова и се разделям с тази книга не точно сърцераздирателно, а по-скоро доволна от факта, че подобни теми стават актуални и за тях се говори открито!

Поздрави,

SelfishBookworm

 

 

 

„Грехът на Малтица“: Една жена жертва честта си за България

Лиляна Михайлова

Автор: Лиляна Михайлова
Корица: Любомир Славков
Издателство: „Lexicon”
Страници: 213
Година: 2017
Оригинално заглавие: „Грехът на Ма́лтица” (Съвременна българска проза)

 

 

  205955_b  “Грехът на Ма́лтица” е книга, напомняща ни за живота на българите малко преди Освобождението. Тя се съсредоточава върху съдбата на една жена, която потъпква всичките си ценностти, за да спаси мъртъв още в утробата си бунт. Лиляна Михайлова е написала брилянтен роман не само за Освобождението като историческо време, а и за  освобождението на една жена от грях, наложен от хорските приказки. Затова и Ма́лтица е основен персонаж. Нейната самоотверженост и отдаденост на делото й придават ореола на бунтовник.

    За да спаси мъжа си, Ма́лтица жертва честта си и получава етикета на „турска гювендия”. Мъжът на Ма́лтица също е човек, който пази честта си – той е твърдо убеден, че българите могат да изколят цялата турска империя. И макар всички да знаем как завършват тези така бленувани желания, Михаил пренебрегва дори нероденото си дете, за да се отдаде на делото. Така между Ма́лтица и Михаил се отваря дълбока яма – той е мъжът, който защитава народното благо, а тя жената, чиято основна роля се трансформира в защитник на бунтовническата тайна.

„Мъжете говореха тихо, само понякога Церовски възвисяваше глас и тогава жената чуваше: свобода и България или първо България и след туй свобода – като че тия две думи бяха свързани и не можеше да бъдат изречени откъснато една от друга.“

    Впечатлена съм по какъв начин е предпочела да опише събитията Лиляна Михайлова. Наистина, както и по думите на Деян Енев, това не е история за безчинстващи орди и кървища. Събитията се завъртат около Ма́лтица, която няма кой знае каква роля за хода на въстанието, но има огромна заслуга в опазването на човешки животи.

    Не мога да кажа доколко Ма́́лтица се явява и защитничка на семейното щастие. Тя не познава трепетите на майчинството или любовта на родителите си, а бракът и́ с Михаил не е любовната история на Бойчо и Рада, която познаваме от „Под игото” на Вазов. Но сякаш това не е и важното в романа. Докато четях, тази подробност не ми липсваше, не усещах, че е нужно да бъде включен един романс, когато говорим за нещастната орис на Ма́лтица.

„Умен искам да бъдеш и добър, ала не към всичките люде добър, щото такава добрина е сляпа…“

    Сигурна съм, че всеки би симпатизирал на главната героиня. Тя е готова да се жертва в името на любовта към мъжа си, да пренебрегне всичко, което смята за правилно, за да го предпази от опасност. Колкото повече четете, толкова повече ще се убеждавате, че Ма́лтица изиграва по-голяма роля в подготовката на бунта, отколкото нейния мъж. Но и друго нещо ми направи впечатление. Може да се каже, че главната героиня е олицетворение на България, макар и на едно микроскопично ниво. Нейната съдба следва съдбата на страната, в която българите са чужденци, а изходът към свободата е затворен. Страна, която по никакъв начин не може да се опълчи на своите поробители. Остава й единствено да пази чедата си – техните тайни и копнежи. И дори когато те падат в бунта като отсечени дървета, тя остава неспособна дори да заплаче, а умира бавно от своите вътрешни рани, точно както Ма́лтица.

    Ма́лтица отначало реагира с типичната женска загриженост на майка, която очаква първото си дете. Тя се опитва да разубеди мъжа си Михаил да остави бунта на другите хора, че това не е неговата борба. Макар, че Михаил не притежава Бойчовския плам, у него срещаме изключителна настойчивост. Свободна България е идеал, който всеки тайно желае, докато кротува в схлупените си къщурки. Заради това Ма́лтица е трагичен герой – тя отначало възразява срещу открития бунт, но след това жертва женската си чест, за да може той да се случи, превръщайки се в най-мразената и проклинана жена в селото. Истината е, че каквото и да беше избрала, щеше да бъде грешна. В единия случай – към мъжа си и към България, в другия – към цялото село и църквата.

    „Грехът на Ма́лтица” е невероятен роман, който оставя у читателя горчивото чувство на нещо загубено. На една загубена кауза, на стотици, загубени в бунта животи, на една чиста, свята и вярна жена, която умира свободна от робството, подпечатало я като грешница!

Поздрави,

SelfishBookworm

„Любов по време на холера“ от Габриел Гарсия Маркес

Габрия Гарсия Маркес

Автор: Габриел Гарсия Маркес
Преводач: Тамара Такова
Корица: Филип Малеев
Издателство: „Народна култура”
Страници: 385
Година: 1987
Оригинално заглавие: „El amor en los tiempos del colera”

214.max

За любовта толкова много се е изписало, изпяло и изрисувало, че тази дума вече предизвиква относително еднакви очаквания у всеки читател, слушател или наблюдател. Книгата на Маркес напълно преобърна представите ми за понятието „любов”. Едновременно се припокри с някои от очакванията, но и ме поведе в съвсем различна посока.

…човешките същества не се раждат веднъж завинаги в деня, в който майките им ги даряват на света, ами че животът ги заставя още неведнъж да родят сами себе си.”

Накратко, сюжетът се върти около три основни фигури – Флорентино Ариса, доктор Хувенал Урбино и Фермина Даса. Флорентино и Фермина се влюбват, когато тя е още млада девойка, но любовта й сякаш бързо избледнява и тя прекъсва връзката си с влюбения до полуда в нея Ариса. Скоро баща й урежда брака й с богатия и уважаван Хувенал Урбино, с който Фермина Даса създава семейство и прекарва почти целия си живот докато той не умира по най-нелепия начин и тя изведнъж загубва опората под краката си. Но смъртта идва толкова неочаквано, както неочаквано Фермина е прекъснала връзката си с Ариса, и тази смърт подновява загърбената любов, макар и на вече остарелите тела, които не могат да я консумират.

„Ще ми е мъка да умра само заради едно – че няма да е от любов.”

Сляпата, сякаш безнадеждна, устояла на времето любов на Флорентино Ариса към Фермина Даса е най-близкото до онази чиста любов, любовта към една-единствена жена, която, както и сам се убеждава той, никой не може да замени. Харесва ми как Маркес плавно променя фокуса върху героите си, защото в неговия свят всеки е свързан с другия. От съдбата на единия неизменно следва развитието на нечия друга съдба и в това е магията на любовта – всеки я чувства по свой собствен уникален начин, за всекиго тя има различни измерения, идва с различни свободи, притежава различни характеристики.

„Проблемът на брака е, че рухва всяка нощ след любовта и трябва да го съграждаш наново всяка сутрин преди закуската.”

Love_choleraПо принцип не обичам книги с прекалено дълги описания, но Маркес е умел разказвач, тук почти отсъства диалогът, времето е предимно ретроспективно. Всъщност по-скоро започва в настоящето, връща се назад, пак ни отвежда в настоящето – трудно е да се обясни, но се чувства магично по време на четене, уверявам Ви. Героите са балансирани. Почти няма нещо, което читателят да не знае за тях – той чувства, мисли, диша по същия начин, по който и те. Наясно е с миналото и настоящето им, знае страховете им, знае силните им страни, както и слабите.

„Любовта, ако съществуваше, беше нещо отделно: беше друг живот.”

Някак разбирам хората, които не я харесват. Разказът е монотонен, няма динамичност, но в това е чарът на книгата. Ариса може да ви се стори банален с неговото доживотно вричане в първата любов, Фермина – нелогична в някои свои действия. Но тези двама герои, чиято съдба отново се сплита в едно, носят духа на неугасващата любов, която се оказва единственото средство за победа на живота.

„…можеш да бъдеш влюбен едновременно в няколко жени, и то във всяка със същата мъка, без да си предател към никоя.”

„…по време на холера” е възможна не само смъртта. Всъщност тя е по-скоро фон. Уморените от холерата тела, които се носят по течението на реката, бележат промяната във времето, но не засягат пряко героите. Смъртта идва при тях не за да отнема, а за да възражда. Да им даде любов, която разцъфтява в повехналите от старост тела, и която продължава да се носи по морето под знака на Смъртта!

Поздрави,

SelfishBookworm

„Моля те погрижи се за мама“ от Кюн-Сук Шин

Kyung-Sook Shin

Автор: Кюн-Сук Шин
Преводач: Надя Баева
Корица: Стефан Касъров
Издателство: Колибри
Страници: 208
Година: 2013
Оригинално заглавие: „Please look after Mom“ (엄마를 부탁해)

mtepsezamama3“Моля те погрижи се за мама” е книгата, която донася световна слава на южнокорейскаta писателка Кюн-Сук Шин. Сдобих се с нея съвсем случайно докато се ровех сред книгите на издателство „Колибри” на един от панаирите в НДК. Накратко, историята се върти около фигурата на майката Со-ньо, която, тръгнала със съпруга си да посети децата си, се изгубва в тълпата на Сеулското метро. Няма да споменавам как в края на краищата, завършва търсенето на тази приемана за даденост личност. Само ще подчертая, че тук силно е заложен мотивът за осъзнаването ценността на нещо едва когато настъпи загубата му.

Книгата е разделена на пет части. Всяка част се разказва от името на определен член на семейството на изчезналата Со-ньо. Те споделят с болка за спомените си с майка им, констатират факта, че тя винаги е била приемана за даденост, упрекват най-вече себе си, че са си позволили да допуснат подобно нещо.

Отначало семейството й е разпокъсано. Забелязва се, че в същността си това са едни хора, които са толкова заети със себе си, че нямат време да обърнат внимание на нищо и никого другиго. Дори на собствената си майка, поставяла единствено другите на преден план. Читателят още в началото ще усети тази нотка, защото ще види сцената, в която синовете и дъщерите й се тревожат повече за това как е написана обявата за търсенето й, а не за самото търсене.

12066325Наистина не ми достигат думи да опиша какво голямо послание носи тази книга. Едно дребно книжно тяло, досущ като фигурата на Со-ньо, но таящо в себе си една мисъл да бъдем по-добри, да обърнем взора си навън, а не да ситуираме целия свят около собствената си личност.

Колкото повече четете, толкова повече ще осъзнавате кои са вашите собствени ценности (и ценности ли са въобще). И както порасналите деца на Со-ньо осъзнават, че всъщност цял живот не са познавали наистина жената, която ги е отгледала, така и вие ще разберете, че представите ни често са лъжовни и че повърхността е равна докато не пропаднем в дълбочината й.

„Моля те погрижи се за мама” противопоставя патриархалното, чиито основни ценности виждаме в лицето на Со-ньо, и модерните привички на вече порасналите й деца. В началото децата й тръгват да я търсят, но скоро болката по спомените ги сломява и те разбират своята безпомощност. А спомените, които те описват с такава голяма сантименталност, бяха нещото, което до последно ми вдъхваше надежда, че човекът може да бъде спасен, ако отново повярваме в него.

„Моля те, моля те погрижи се за мама” прошепва една от дъщерите на Со-ньо, в последна молитва за изгубената святост.

Поздрави,

SelfishBookworm

Пиша за… „Роклята“ от Софи Никълс

sophie-nicholls-%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8-%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d1%8a%d0%bb%d1%81Автор: Софи Никълс
Преводач: Гергана Стойчева-Нуша
Корица: Стоян Атанасов
Издателство: Сиела
Страници: 256
Година: 2016
Оригинално заглавие: The Dress (Everyday Magic, 1)

С това лилаво бижу се сдобих главно заради препоръката на Рия Найденова – отговорният редактор за излизането й. Тъкмо бях прочела „Шоколад” на Джоан Харис и исках отново да изпитам емоциите, които тази книга ми донесе, а „Роклята” носеше обещанието за това.

d2764e70a0fa51871db635f311246817

Нека първо кажа, че корицата е наистина прекрасна – не само, че е мекичка на допир (единствен минус е, че хваща повече прах от обикновено, но какво пък 😀 ), но и визуално вдъхва една топла мекота, сравнима единствено с горещ чай през дъждовна есен. И е в пъти (милион пъти) по-красива от чуждестранните корици, а адмирациите за оформлението й отиват директно при един от любимите ми автори на корици – Стоян Атанасов.

 Ако сте чели „Шоколад” веднага ще откриете приликите с книгата на Софи Никълс. Отново сме в малко градче, майка и дъщеря, които се опитват да избягат на безопасно място по-скоро от себе си, отколкото от някой друг.

Отново се запознаваме с героинята, която притежава освен талант – и малко магия, с която върши това, което умее най-добре. Този път името й е Фабия и тя е повелителката на платовете и тъканите, която ще ушие любимата ви рокля или костюм, разбира се, със щипка магия – магията на думите, чиито нишки ще вплете във финия плат.

Дъщеря й Ела пък, изумява с това, че е пълната противоположност на майка си. Тинейджърка в годините, в които откриваш любовта за първи път, но и в които разбираш коя всъщност си ти и каква искаш да бъдеш. Пристигнали в Йорк, те отварят магазин за винтидж мода – една от големите мечти на Фабия. Историята ни запознава и с много други герои, всеки със своята история: Били – бедното момче, което намира пътя към сърцето на Ела, Катрина – леко досадното богаташко момиче, което просто иска малко внимание, Джийн Къшуърт – майката на Катрина, която крие тъгата си под скъпите дрехи и прически, господин Пайт – който моментално ще се превърне в персонажа, който мразите най-много.

511otz5vbl

Историята върви плавно и леко, дава ти достатъчно време да изпиташ трепетите на героите, да почувстваш емоциите им, да се опиташ да разбереш тайните и копнежите им. И, макар че потръгва на пръв поглед чудесно, животът на двете героини е белязан от злощастно минало, което необратимо се повтаря. Родом от Техеран, Фара Джобрани дори променя името си на Фабия Морено, за да може да бъде приета. За разлика от „Шоколад”, където по никакъв начин не се засяга темата за етническия произход, Софи Никълс вмъква този отличителен факт, толкова актуален и в момента – борбата на човека от малцинството да води нормален живот. Разбира се, това е само факт, който искам да спомена за книгата, но в никакъв случай не се разглежда дълбинно.

  • „Защото самото минало е като рокля и можеш да го държиш много близо до себе си като втора кожа. Защитава те в известен смисъл от студа, от шушуканията и лошите думи, от спомените за чуждите кухненски подове. Можеш да използваш рокля, за да изглеждаш по-силна, по-красива в очите на хората, за да ти помогне да изпъкваш или да се слееш с тях.”

Както вече казах, „Роклята” притежава искрица магия, която се проявява и под формата на т.нар. Сигнали, които Фабия и Ела умеят да улавят. Те са нещо като „шесто чувство”, нещо, което ги предупреждава за опасностите, но и ги подготвя за хубавите неща, които предстоят да се случат.Тези аспекти от историята добавят лека мистериозност и оформят винтидж духа на книгата.

Беше истинско удоволствие да премина през страниците на тази книга. Сред платовете, които се превръщат в красиви рокли. Сред момичето, което се чуди къде точно се вписва и майката, която превъзмогва миналото. „Роклята” просто омагьосва!

Поздрави,

SelfishBookworm

Пиша за… „Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“ от Робин Слоун

robin-sloan-%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%bd-%d1%81%d0%bb%d0%be%d1%83%d0%bdАвтор: Робин Слоун
Преводач: Паулина Мичева
Корица: Стоян Атанасов
Издателство: Сиела
Страници: 288
Година: 2015
Оригинално заглавие: Mr. Penumbra’s 24-Hour Bookstore (Mr. Penumbra’s 24-Hour Bookstore, 1)

a25be2380cec53e4c26ef6e4c3243c60“Денонощната книжарница на мистър Пенумбра” е приключение сред високите лавици на малка книжарница и големите зали на компания „Гугъл”. Това е книга за тежките томове, привързани с железни вериги и за отдадените програмисти с бързи компютри.

Историята се върти около момче на име Клей Джанън, което в отчаяно търсене на работа накрая се натъква на свободно място в книжарницата на мистър Пенумбра. Катеренето сред лавиците, воденето на дневник и самотните нощи в книжарницата се превръщат в ежедневие за Клей. Докато един ден любопитството му не надделява и той надниква сред страниците на книгите, затънтени в задната част на книжарницата. Естествено, тук се намесва и мистерията, която занимава през цялото време – книгите са „написани” на неразбираем код, който, както и самия Джанън открива, е обект на разгадаване от тайно общество.

penumbraХаресва ми, че книгата прилага модерното мислене на съвременния човек към разгадаването на древни загадки. Прави се паралел между човекът, който е направил нещо значимо без да притежава информацията от гугъл търсачката и този, който въпреки че я притежава наготово също е способен да направи нещо значимо. Признавам, че на моменти ми се искаше малко повече от успокояващата атмосфера на малката книжарница, която така обожавам още от „Книжарничката на острова”, а не забързаната мисия, в която Клей Джанън се впуска.

Книгата внимателно поставя точката по темата за разделението на книжните и дигиталните книги. За разгадаването на мистерията са нужни и двете, както и достатъчно находчивост, която не убягва на героите. От време на време историята става предвидима, сякаш всичко става с лекота, стига да познаваш правилните хора, но през цялото време мистерията ще ви държи изкъсо до самия си край, когато няма да останете разочаровани.

Това магично приключение ще ви разходи сред двата свята на несметно знание – книгите и компютрите,  и ще докаже, че когато човек е жаден за знание нищо не може да го спре пред това да го придобие. Както обичат да казват хората от Свещената матрица – Festina lente и приятно четене!

Поздрави,

SelfishBookworm