Душевна есен (1)

На В.

Утрото още не е изгряло,
а ти тръгваш с нечакан трепет.
Сърцето, казваш, било те боляло –
за първи път наситено с есен.

Душевна есен е тази болежка,
листа разноцветни из тебе валят.
Натрупват килимче от мъката тежка
и спомени мили на купче редят.

Някак е странно, когато те няма.
В леглото пустее твойта страна.
С мирис на липса ужасно голяма
отлиташ с лятото в чужда земя.

Страх ме е вече, щом седна да пиша –
правилните думи дали ще избера.
И трудно е някак свободно да дишам
задавена в опит сълзите да спра.

SelfishBookworm

 

Пиша за… „Роклята“ от Софи Никълс

sophie-nicholls-%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8-%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d1%8a%d0%bb%d1%81Автор: Софи Никълс
Преводач: Гергана Стойчева-Нуша
Корица: Стоян Атанасов
Издателство: Сиела
Страници: 256
Година: 2016
Оригинално заглавие: The Dress (Everyday Magic, 1)

С това лилаво бижу се сдобих главно заради препоръката на Рия Найденова – отговорният редактор за излизането й. Тъкмо бях прочела „Шоколад” на Джоан Харис и исках отново да изпитам емоциите, които тази книга ми донесе, а „Роклята” носеше обещанието за това.

d2764e70a0fa51871db635f311246817

Нека първо кажа, че корицата е наистина прекрасна – не само, че е мекичка на допир (единствен минус е, че хваща повече прах от обикновено, но какво пък 😀 ), но и визуално вдъхва една топла мекота, сравнима единствено с горещ чай през дъждовна есен. И е в пъти (милион пъти) по-красива от чуждестранните корици, а адмирациите за оформлението й отиват директно при един от любимите ми автори на корици – Стоян Атанасов.

 Ако сте чели „Шоколад” веднага ще откриете приликите с книгата на Софи Никълс. Отново сме в малко градче, майка и дъщеря, които се опитват да избягат на безопасно място по-скоро от себе си, отколкото от някой друг.

Отново се запознаваме с героинята, която притежава освен талант – и малко магия, с която върши това, което умее най-добре. Този път името й е Фабия и тя е повелителката на платовете и тъканите, която ще ушие любимата ви рокля или костюм, разбира се, със щипка магия – магията на думите, чиито нишки ще вплете във финия плат.

Дъщеря й Ела пък, изумява с това, че е пълната противоположност на майка си. Тинейджърка в годините, в които откриваш любовта за първи път, но и в които разбираш коя всъщност си ти и каква искаш да бъдеш. Пристигнали в Йорк, те отварят магазин за винтидж мода – една от големите мечти на Фабия. Историята ни запознава и с много други герои, всеки със своята история: Били – бедното момче, което намира пътя към сърцето на Ела, Катрина – леко досадното богаташко момиче, което просто иска малко внимание, Джийн Къшуърт – майката на Катрина, която крие тъгата си под скъпите дрехи и прически, господин Пайт – който моментално ще се превърне в персонажа, който мразите най-много.

511otz5vbl

Историята върви плавно и леко, дава ти достатъчно време да изпиташ трепетите на героите, да почувстваш емоциите им, да се опиташ да разбереш тайните и копнежите им. И, макар че потръгва на пръв поглед чудесно, животът на двете героини е белязан от злощастно минало, което необратимо се повтаря. Родом от Техеран, Фара Джобрани дори променя името си на Фабия Морено, за да може да бъде приета. За разлика от „Шоколад”, където по никакъв начин не се засяга темата за етническия произход, Софи Никълс вмъква този отличителен факт, толкова актуален и в момента – борбата на човека от малцинството да води нормален живот. Разбира се, това е само факт, който искам да спомена за книгата, но в никакъв случай не се разглежда дълбинно.

  • „Защото самото минало е като рокля и можеш да го държиш много близо до себе си като втора кожа. Защитава те в известен смисъл от студа, от шушуканията и лошите думи, от спомените за чуждите кухненски подове. Можеш да използваш рокля, за да изглеждаш по-силна, по-красива в очите на хората, за да ти помогне да изпъкваш или да се слееш с тях.”

Както вече казах, „Роклята” притежава искрица магия, която се проявява и под формата на т.нар. Сигнали, които Фабия и Ела умеят да улавят. Те са нещо като „шесто чувство”, нещо, което ги предупреждава за опасностите, но и ги подготвя за хубавите неща, които предстоят да се случат.Тези аспекти от историята добавят лека мистериозност и оформят винтидж духа на книгата.

Беше истинско удоволствие да премина през страниците на тази книга. Сред платовете, които се превръщат в красиви рокли. Сред момичето, което се чуди къде точно се вписва и майката, която превъзмогва миналото. „Роклята” просто омагьосва!

Поздрави,

SelfishBookworm

Пиша за… „Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“ от Робин Слоун

robin-sloan-%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%bd-%d1%81%d0%bb%d0%be%d1%83%d0%bdАвтор: Робин Слоун
Преводач: Паулина Мичева
Корица: Стоян Атанасов
Издателство: Сиела
Страници: 288
Година: 2015
Оригинално заглавие: Mr. Penumbra’s 24-Hour Bookstore (Mr. Penumbra’s 24-Hour Bookstore, 1)

a25be2380cec53e4c26ef6e4c3243c60“Денонощната книжарница на мистър Пенумбра” е приключение сред високите лавици на малка книжарница и големите зали на компания „Гугъл”. Това е книга за тежките томове, привързани с железни вериги и за отдадените програмисти с бързи компютри.

Историята се върти около момче на име Клей Джанън, което в отчаяно търсене на работа накрая се натъква на свободно място в книжарницата на мистър Пенумбра. Катеренето сред лавиците, воденето на дневник и самотните нощи в книжарницата се превръщат в ежедневие за Клей. Докато един ден любопитството му не надделява и той надниква сред страниците на книгите, затънтени в задната част на книжарницата. Естествено, тук се намесва и мистерията, която занимава през цялото време – книгите са „написани” на неразбираем код, който, както и самия Джанън открива, е обект на разгадаване от тайно общество.

penumbraХаресва ми, че книгата прилага модерното мислене на съвременния човек към разгадаването на древни загадки. Прави се паралел между човекът, който е направил нещо значимо без да притежава информацията от гугъл търсачката и този, който въпреки че я притежава наготово също е способен да направи нещо значимо. Признавам, че на моменти ми се искаше малко повече от успокояващата атмосфера на малката книжарница, която така обожавам още от „Книжарничката на острова”, а не забързаната мисия, в която Клей Джанън се впуска.

Книгата внимателно поставя точката по темата за разделението на книжните и дигиталните книги. За разгадаването на мистерията са нужни и двете, както и достатъчно находчивост, която не убягва на героите. От време на време историята става предвидима, сякаш всичко става с лекота, стига да познаваш правилните хора, но през цялото време мистерията ще ви държи изкъсо до самия си край, когато няма да останете разочаровани.

Това магично приключение ще ви разходи сред двата свята на несметно знание – книгите и компютрите,  и ще докаже, че когато човек е жаден за знание нищо не може да го спре пред това да го придобие. Както обичат да казват хората от Свещената матрица – Festina lente и приятно четене!

Поздрави,

SelfishBookworm

 

Книжен таг: Книжни навици

От много време искам да направя книжен таг. Днес се поразрових из чуждестранни блогове и открих някои, които ми харесаха. Този таг е свързан с книжните навици и го открих тук: DreamlandBookBlog. Надявам се да ви е интересно. На всеки, който му хареса: да се чувства тагнат.

1. Имаш ли определено място вкъщи, където четеш?

Когато съм вкъщи не обичам да чета никъде другаде освен в съкровеното ми лично място – моята стая.

14328852_1233166793380310_1893898533_n

2. Книгоразделители или случайни хвърчащи листчета?

Имаше момент, когато четях и отбелязвах с каквото намеря. После майка ми ми даде един много красив книгоразделител, с който ми беше много трудно да се разделя след като се скъса. В момента имам няколко, които ползвам (включително и един плюшен :Д). Като цяло рядко сама си купувам книгоразделите, повечето са ми подарени, но определено предпочитам тях пред билетчето за автобуса.

Цитати са друго нещо – тях отбелязвам с каквото ми падне.

3. Можеш ли просто да спреш да четеш или трябва да спреш след определена глава/ определен брой страници?

Като се замисля, май правя и двете. :Д Ако умората надделее късно вечер, дори и да искам не бих могла да продължа да чета. Но се старая да си довършвам главите. Преди обичах да си поставям за цел определен брой страници на ден, но вече не го правя.

4. Ядеш ли/ пиеш ли докато четеш?

Избягвам го. Но когато се случи – чай или кафе. Храна и книга – не е удобна комбинация.

14331576_1233170193379970_636249033_n
5. Мултитаскинг: Музика или телевизия по време на четене?

Музика, определено. Телевизия не гледам дори в свободното си време, камо ли когато чета. Препоръчвам два плейлиста, които обожавам да слушам докато съм унесена в книга.

14256596_1233176933379296_2042811817_n14302970_1233176930045963_918666847_n

6. Четеш само по една книга или няколко наведнъж?

Обичам да чета само по една книга наведнъж. Така я довършвам по-бързо и грабвам следващата. Чела съм до три най-много, но осъзнавам, че това е само излишно разпиляване.

7. Четеш само вкъщи или навсякъде?

Навсякъде. Поне четвърт от книгите си съм ги завършила в метрото. :Д

8. Четеш на висок глас или тихичко в ума си?

Тихичко. Но нямам нищо против да чета на някого на глас, стига да поиска.

9. Избързваш ли да четеш по-напред или дори да пропускаш страници?

Хващала съм се няколко пъти, че отгръщам на последните страници и прочитам случайни изречения, но иначе – не, това не ми е практика. Да пропускам страници – абсурд!

14269640_1233180396712283_370716354_n.jpg10. Имаш ли проблем със сгъването на гръбчето на корицата или го пазиш като ново?

Винаги се опитвам да пазя книгите си, но при по-големите такива просто ми е невъзможно да запазя гръбчето като ново. Наскоро ми се случи с едно английско издание на „Game of Thrones“.

11. Пишеш ли в книгите си?

Учителката ми по български език и литература казваше, че книга, в която няма писано е неизползвана книга. Аз обаче заклеймявам тази практика и не посягам на книгите си с химикал.

12. По кое време на деня четеш? Сутрин, по обяд, вечер, когато ти се отдаде шанс или през цялото време?

Хм, не съм замисляла, честно казано. Чета, когато искам и намеря време.

13. Каква е любимата ти обстановка на четене?

Приятна, удобна и без странични пречки. Просто е важно да се чувствам добре там, където отварям книга.

14. Какво правиш първо – четеш книгата или гледаш филма?

Естествено, че предпочитам да прочета книгата преди да гледам филма. Но признавам, че съм правила и обратното.

15. Какво предпочиташ? Аудиокнига, електронна книга или книжно тяло?

Книжно тяло, ftw. Аудиокнига никога не съм слушала, а електронни рядко чета.

16. Имаш ли някакъв уникален навик, когато четеш?

Не съм забелязала.

Поздрави,

SelfishBookworm

Пиша за… „Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат“ от Ишбел Бий

ishbelle-bee-%d0%b8%d1%88%d0%b1%d0%b5%d0%bb-%d0%b1%d0%b8%d0%b9Автор: Ишбел Бий
Преводач: Борислав Стефанов
Корица: John Coulthart/ Моника Писарова (адаптация)
Издателство: Сиела
Страници: 260
Година: 2016
Оригинално заглавие:The Singular & Extraordinary Tale of Mirror & Goliath

mirurigoliat

Нека започна с „удивителната и изключителна” корица, която (признавам си) беше първото нещо, с което тази книга ме омагьоса. Доколкото разбрах това е първата книга на Ишбел Бий, а явно е и първата й част от поредица за „Чудатите приключения на почитаемия Джон Лъвхарт”.

Магията не е само отвън, в тази елегантна, вълшебно синя корица на John Coulthart, тя се намира и между страниците на тази приказка за малката Мирър и нейния пазител Голиат.

Първо, нека кажа, че това определено не е книга, която всеки читател би могъл да усети и осмисли, защото е толкова необикновена, неестествена и извън рамките. Главите вътре са размешани като мисли на влюбил се тинейджър, и от време на време ми беше трудно да следя нишката на историята. Искаше ми се да получа повече Мирър и Голиат и по-малко други герои, които изненадващо се появяваха със своите истории, за да доукрасят приказката.

Ще се влюбите в героите – в Джон Лъвхарт – ексцентричен и шантав до безумие (Лъвхарт е сърце ❤ ), в малката Мирър, която ще порастне между страниците, в Голиат – в неговата гъста брада и способността му да се превръща в животни. Хареса ми, че писателката е вмъкнала части от митове и други приказки. Всъщност историята се върти не само около Лондон, но и около Египет с неговото „лимоненожълто” Слънце, който също така ще ви плени и омагьоса със своята пясъчна атмосфера на разровени гробници и една принцеса, криеща тайни.

Мисля си, че това е от книгите, които ти се иска да видиш филмирани. Цялата атмосфера, която вдъхва книгата е на тиктакащи часовници със затворени в тях души, на лудост, загадъчност, хумор (досущ като в „Алиса в страната на чудесата”).

Приятно и главозамайващо лудешко четене. А аз си чакам втората част…

Поздрави,

SelfishBookwom

Пиша за… „Човекът в търсене на смисъл“ от Виктор Франкъл

Viktor Frankl - Виктор Франкъл.jpgАвтор: Виктор Франкъл
Преводач: Харалан Александров
Корица: Георги Станков
Издателство: Хермес
Страници: 224
Година: 2013
Оригинално заглавие: Trotzdem Ja zum Leben sagen: Ein Psychologe erlebt das Konzentrationslager

Трудно е да пишеш за тази книга. Присяда ми на гърлото, когато се сетя за тихия ужас от страниците й. Изглежда да пишеш за страданието, когато си го изживял е далеч по-въздействащо и удрящо като приливна вълна. Тормозът, стресът, недостигът на храна и нечовешките условия за пребиваване в концентрационните лагери се оказват нищо в сравнение с ужаса от обезсмислянето на живота. И това е най-страшното, потвърждава Франкъл, да изгубиш смисъла да продължаваш да се бориш, да продължаваш 172023_bда бъдеш жив.

Книгата е разделена на две части (три, ако броим и послеписа от няколко страници). Първата проследява дългите влачения от лагер на лагер, в които Франкъл не показва само лошата страна. Дори в онези ужасни спомени той говори и за доброто и красивото, което помага на него и сълагерниците му да оцелеят. Говори за времето, когато думата „щастие” се свежда до това да попаднеш в лагер без комин, да видиш залеза и природните пейзажи докато стоиш затворен в клетка като животно, да останеш незабележим, жив още поне ден… „Човекът в търсене на смисъл” е парадокс – такава малка по обем книга събира толкова много болка и горчиви спомени. Не зная как човек може да се насили да пише дори за това – за мъченията и зверщините, за лошата природа на човека, която го превръща в хищник. За мен Франкъл и всички негови сълагерници успели да оживеят след подобно нещо са истинското доказателство за силната човешка воля, хора, чиито сънища се превръщат в бягство от кошмарната им действителност, но те все пак успяват да намерят смисъл за живот.

Сред многото случки, които Франкъл изживява или става свидетел, той разкрива най-важното нещо, което го е спасило, което му е дало сили да оцелее, обръщайки се към небето и виждайки лика на жена си (която той загубва като една от жертвите на „лагерите на смъртта”):

  • „Една мисъл ме прониза – за пръв път в живота си съзрях истината такава, каквато е изпята в песните на толкова поети, прогласена като върховна мъдрост от толкова мислители. Истината е, че любовта е абсолютната, най-висока цел, към която може да се стреми човек. Тогава схванах смисъла на най-голямата тайна, която човешката поезия, човешката мисъл и вяра носят като послание: Спасението на човека е чрез любовта и в любовта.”

През цялото време Франкъл анализира ситуациите, които ни описва, от гледната точка на лекар. Учудващо е как изказът на писателя е някак неутрален, поне аз така го почувствах. Очаквах напрегнатост в думите му, отрицателен емоционален заряд, но не – изцяло като написано от професионалист. Но за това се говори и в началото на книгата – „тази книга разказва не толкова за понесените от него (В.Франкъл) мъки и загуби, колкото за изборите на неговата жизнеспособност”.

Не един или два пъти, Франкъл се позовава на философи в книгата, от които най-открояващия се за мен цитат е на Ницше: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.” Тази мисъл бих сложила като мото на „Човекът в търсене на смисъл”, защото Франкъл ни показва най-вече как човек, захвърлен в адските условия на концентрационните лагери, успява да съхрани себе си и да опази единствената искрица надежда за свободата само чрез отдадеността си към нещо. По-късно във втората част на книгата, която разгръща основните идеи в логотерапията (букв. лечение чрез смисъл) – психотерапевтично „течение”, което самият той създава, Франкъл разкрива, че едно от малкото неща, които са му помогнали да оцелее е да може да възобнови ръкописа си за логотерапията. Това, което иска да ни каже през цялото време авторът е да имаме цели, които да поддържат духа ни, така както един от сълагерниците му оцелявал с надеждата да види детето си отново, а друг – да допише поредица от книги.

Човек е цял, когато се чувства свободен – физически и духовно. Франкъл дава доказателство, че „сили отвъд твоята власт могат да ти отнемат всичко, с изключение на едно – свободата да избереш как да посрещнеш обстоятелствата. Не можеш да контролираш какво ти се случва в живота, но винаги можеш да контролираш какво чувстваш и правиш по отношение на онова, което ти се случва”. Свобода. Избор. Да бъдем добри.

Поздрави,

SelfishBookworm

Пиша за … „Шоколад“ от Джоан Харис

Joanne Harris - Джоан Харис.jpgАвтор: Джоан Харис
Преводач: Невена Дишлиева – Кръстева
Корица: Буян Филчев
Издателство: Прозорец
Страници: 288
Година: 2001
Оригинално заглавие: Chocolat

Получих „Шоколад” като подарък. Името й ми навя само бледи спомени от филма по книгата. Четенето й беше великолепно изживяване. Е, има си своите недостатъци – препоръчвам ви в главите с изброяване на сладкишите  да си държите любим шоколад до нощното шкафче, ей, така, за всеки случай. 🙂

  • „Щастие. Просто като чаша шоколад или сложно като сърцето. Тръпчиво. Сладко. Живо.”

Джоан ни представя Виан Роше, чийто живот е едновременно

2110871983.jpg

изпълнен с много приключения заради пътуванията й по света, но и с тъга по задържането на едно място, създаването на истинско семейство, чувството да си защитен без да се налага да бягаш. Съдбата й я отвежда в малкото градче Ланскене, където тя отваря малък шоколадов бутик –  „La Céleste Praline”, за да прави това, което умее най-добре – шоколадови изкушения.

Този път Виан се моли да бъде приета, за да не се налага отново да се мести заедно с малката си дъщеря Анук. Срещу тях обаче се изправя местният свещеник, който обвинява Виан, че изкушава енориашиите му с шоколада си, а самият свещеник крие тайни, които ще ви изненадат.

Наситен с мириса на шоколадови стърготини и току-що изпечени флорентинки, „Шоколад” е пълен с цял арсенал от герои, които ме удивиха с неизчерпаемата си енергия, с волята си за живот, със смелостта да се опълчат срещу нередностите, за да бъдат щастливи.

Сред страниците на романа трудно ще ви стане скучно. Виан притежава магнетичност и редкия талант да бъде себе си в град, в който искат да й наложат да бъде нещо друго (или изобщо да не бъде там). А освен това най-вероятно знае и кои са любимите ви сладки с помощта на „шоколадовия” си нюх и щипка магия. Различно мислене, различни нрави, но правилните, онези, които не те затварят в рамка „проповядва” Виан. Почти можеш да усетиш свободния й дух, толкова осезаемо вклинен в нейната шоколадова природа докато около теб са безбройните изкушения, които тя е сътворила с двете си ръце.

  • „Пророчеството е начин да кажем на себе си нещо, което вече знаем. От което се страхуваме.”

Свобода лъха от тези страници, свобода и мирис на шоколад. Само колко малко трябва, за да бъдем щастливи!

Поздрави,

SelfishBookworm