Хладната стая

Сред лунни отблясъци в хладната стая
примигвам към нечий тъмен силует.
Нейните черти – за тях си мечтая,
рисувам в ума си магичен портрет.
Но там – срещу мен, стояща в тишината,
е тъмната сянка на мойта съдба.
Лицето й сякаш се врязва в стената –
окачена картина на грозна творба!
Тя е онзи човек на спокойно мълчание,
на мизерен живот и на страшна тъга.
Да е вечно до мен е нейно призвание –
прилепена е веч като адска дамга.
Но аз пожелавам си теб да позная –
твойте тъмни коси и очи като цвят.
И сред лунни отблясъци в хладната стая
моят кратък животец със теб да е слят.
Selfish Bookworm
Advertisements

„Моля те погрижи се за мама“ от Кюн-Сук Шин

Kyung-Sook Shin

Автор: Кюн-Сук Шин
Преводач: Надя Баева
Корица: Стефан Касъров
Издателство: Колибри
Страници: 208
Година: 2013
Оригинално заглавие: „Please look after Mom“ (엄마를 부탁해)

mtepsezamama3“Моля те погрижи се за мама” е книгата, която донася световна слава на южнокорейскаta писателка Кюн-Сук Шин. Сдобих се с нея съвсем случайно докато се ровех сред книгите на издателство „Колибри” на един от панаирите в НДК. Накратко, историята се върти около фигурата на майката Со-ньо, която, тръгнала със съпруга си да посети децата си, се изгубва в тълпата на Сеулското метро. Няма да споменавам как в края на краищата, завършва търсенето на тази приемана за даденост личност. Само ще подчертая, че тук силно е заложен мотивът за осъзнаването ценността на нещо едва когато настъпи загубата му.

Книгата е разделена на пет части. Всяка част се разказва от името на определен член на семейството на изчезналата Со-ньо. Те споделят с болка за спомените си с майка им, констатират факта, че тя винаги е била приемана за даденост, упрекват най-вече себе си, че са си позволили да допуснат подобно нещо.

Отначало семейството й е разпокъсано. Забелязва се, че в същността си това са едни хора, които са толкова заети със себе си, че нямат време да обърнат внимание на нищо и никого другиго. Дори на собствената си майка, поставяла единствено другите на преден план. Читателят още в началото ще усети тази нотка, защото ще види сцената, в която синовете и дъщерите й се тревожат повече за това как е написана обявата за търсенето й, а не за самото търсене.

12066325Наистина не ми достигат думи да опиша какво голямо послание носи тази книга. Едно дребно книжно тяло, досущ като фигурата на Со-ньо, но таящо в себе си една мисъл да бъдем по-добри, да обърнем взора си навън, а не да ситуираме целия свят около собствената си личност.

Колкото повече четете, толкова повече ще осъзнавате кои са вашите собствени ценности (и ценности ли са въобще). И както порасналите деца на Со-ньо осъзнават, че всъщност цял живот не са познавали наистина жената, която ги е отгледала, така и вие ще разберете, че представите ни често са лъжовни и че повърхността е равна докато не пропаднем в дълбочината й.

„Моля те погрижи се за мама” противопоставя патриархалното, чиито основни ценности виждаме в лицето на Со-ньо, и модерните привички на вече порасналите й деца. В началото децата й тръгват да я търсят, но скоро болката по спомените ги сломява и те разбират своята безпомощност. А спомените, които те описват с такава голяма сантименталност, бяха нещото, което до последно ми вдъхваше надежда, че човекът може да бъде спасен, ако отново повярваме в него.

„Моля те, моля те погрижи се за мама” прошепва една от дъщерите на Со-ньо, в последна молитва за изгубената святост.

Поздрави,

SelfishBookworm

Душевна есен (2)

На В.

Ти тръгваш си, когато почва да вали.
Откъсваш се като листо през есента.
В калта оставяш две следи
и сълзи като пролетна роса.

Денят по-къс е от преди,
и тъмнината лесно ме обзема.
Без тебе времето лети
и в мен то каца уморено.

В съня си виждам те отново,
застанал по средата на нощта –
безстрашен рицар с меч и слово,
в очакване на лятна топлина.

Протягам се за теб, но срещам мрака.
И вместо обич, носиш ми тъга.
Душевният часовник тихичко тиктака
напомня, че без теб е ад на самота.

SelfishBookworm

Душевна есен (1)

На В.

Утрото още не е изгряло,
а ти тръгваш с нечакан трепет.
Сърцето, казваш, било те боляло –
за първи път наситено с есен.

Душевна есен е тази болежка,
листа разноцветни из тебе валят.
Натрупват килимче от мъката тежка
и спомени мили на купче редят.

Някак е странно, когато те няма.
В леглото пустее твойта страна.
С мирис на липса ужасно голяма
отлиташ с лятото в чужда земя.

Страх ме е вече, щом седна да пиша –
правилните думи дали ще избера.
И трудно е някак свободно да дишам
задавена в опит сълзите да спра.

SelfishBookworm

 

Пиша за… „Роклята“ от Софи Никълс

sophie-nicholls-%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8-%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d1%8a%d0%bb%d1%81Автор: Софи Никълс
Преводач: Гергана Стойчева-Нуша
Корица: Стоян Атанасов
Издателство: Сиела
Страници: 256
Година: 2016
Оригинално заглавие: The Dress (Everyday Magic, 1)

С това лилаво бижу се сдобих главно заради препоръката на Рия Найденова – отговорният редактор за излизането й. Тъкмо бях прочела „Шоколад” на Джоан Харис и исках отново да изпитам емоциите, които тази книга ми донесе, а „Роклята” носеше обещанието за това.

d2764e70a0fa51871db635f311246817

Нека първо кажа, че корицата е наистина прекрасна – не само, че е мекичка на допир (единствен минус е, че хваща повече прах от обикновено, но какво пък 😀 ), но и визуално вдъхва една топла мекота, сравнима единствено с горещ чай през дъждовна есен. И е в пъти (милион пъти) по-красива от чуждестранните корици, а адмирациите за оформлението й отиват директно при един от любимите ми автори на корици – Стоян Атанасов.

 Ако сте чели „Шоколад” веднага ще откриете приликите с книгата на Софи Никълс. Отново сме в малко градче, майка и дъщеря, които се опитват да избягат на безопасно място по-скоро от себе си, отколкото от някой друг.

Отново се запознаваме с героинята, която притежава освен талант – и малко магия, с която върши това, което умее най-добре. Този път името й е Фабия и тя е повелителката на платовете и тъканите, която ще ушие любимата ви рокля или костюм, разбира се, със щипка магия – магията на думите, чиито нишки ще вплете във финия плат.

Дъщеря й Ела пък, изумява с това, че е пълната противоположност на майка си. Тинейджърка в годините, в които откриваш любовта за първи път, но и в които разбираш коя всъщност си ти и каква искаш да бъдеш. Пристигнали в Йорк, те отварят магазин за винтидж мода – една от големите мечти на Фабия. Историята ни запознава и с много други герои, всеки със своята история: Били – бедното момче, което намира пътя към сърцето на Ела, Катрина – леко досадното богаташко момиче, което просто иска малко внимание, Джийн Къшуърт – майката на Катрина, която крие тъгата си под скъпите дрехи и прически, господин Пайт – който моментално ще се превърне в персонажа, който мразите най-много.

511otz5vbl

Историята върви плавно и леко, дава ти достатъчно време да изпиташ трепетите на героите, да почувстваш емоциите им, да се опиташ да разбереш тайните и копнежите им. И, макар че потръгва на пръв поглед чудесно, животът на двете героини е белязан от злощастно минало, което необратимо се повтаря. Родом от Техеран, Фара Джобрани дори променя името си на Фабия Морено, за да може да бъде приета. За разлика от „Шоколад”, където по никакъв начин не се засяга темата за етническия произход, Софи Никълс вмъква този отличителен факт, толкова актуален и в момента – борбата на човека от малцинството да води нормален живот. Разбира се, това е само факт, който искам да спомена за книгата, но в никакъв случай не се разглежда дълбинно.

  • „Защото самото минало е като рокля и можеш да го държиш много близо до себе си като втора кожа. Защитава те в известен смисъл от студа, от шушуканията и лошите думи, от спомените за чуждите кухненски подове. Можеш да използваш рокля, за да изглеждаш по-силна, по-красива в очите на хората, за да ти помогне да изпъкваш или да се слееш с тях.”

Както вече казах, „Роклята” притежава искрица магия, която се проявява и под формата на т.нар. Сигнали, които Фабия и Ела умеят да улавят. Те са нещо като „шесто чувство”, нещо, което ги предупреждава за опасностите, но и ги подготвя за хубавите неща, които предстоят да се случат.Тези аспекти от историята добавят лека мистериозност и оформят винтидж духа на книгата.

Беше истинско удоволствие да премина през страниците на тази книга. Сред платовете, които се превръщат в красиви рокли. Сред момичето, което се чуди къде точно се вписва и майката, която превъзмогва миналото. „Роклята” просто омагьосва!

Поздрави,

SelfishBookworm

Пиша за… „Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“ от Робин Слоун

robin-sloan-%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b8%d0%bd-%d1%81%d0%bb%d0%be%d1%83%d0%bdАвтор: Робин Слоун
Преводач: Паулина Мичева
Корица: Стоян Атанасов
Издателство: Сиела
Страници: 288
Година: 2015
Оригинално заглавие: Mr. Penumbra’s 24-Hour Bookstore (Mr. Penumbra’s 24-Hour Bookstore, 1)

a25be2380cec53e4c26ef6e4c3243c60“Денонощната книжарница на мистър Пенумбра” е приключение сред високите лавици на малка книжарница и големите зали на компания „Гугъл”. Това е книга за тежките томове, привързани с железни вериги и за отдадените програмисти с бързи компютри.

Историята се върти около момче на име Клей Джанън, което в отчаяно търсене на работа накрая се натъква на свободно място в книжарницата на мистър Пенумбра. Катеренето сред лавиците, воденето на дневник и самотните нощи в книжарницата се превръщат в ежедневие за Клей. Докато един ден любопитството му не надделява и той надниква сред страниците на книгите, затънтени в задната част на книжарницата. Естествено, тук се намесва и мистерията, която занимава през цялото време – книгите са „написани” на неразбираем код, който, както и самия Джанън открива, е обект на разгадаване от тайно общество.

penumbraХаресва ми, че книгата прилага модерното мислене на съвременния човек към разгадаването на древни загадки. Прави се паралел между човекът, който е направил нещо значимо без да притежава информацията от гугъл търсачката и този, който въпреки че я притежава наготово също е способен да направи нещо значимо. Признавам, че на моменти ми се искаше малко повече от успокояващата атмосфера на малката книжарница, която така обожавам още от „Книжарничката на острова”, а не забързаната мисия, в която Клей Джанън се впуска.

Книгата внимателно поставя точката по темата за разделението на книжните и дигиталните книги. За разгадаването на мистерията са нужни и двете, както и достатъчно находчивост, която не убягва на героите. От време на време историята става предвидима, сякаш всичко става с лекота, стига да познаваш правилните хора, но през цялото време мистерията ще ви държи изкъсо до самия си край, когато няма да останете разочаровани.

Това магично приключение ще ви разходи сред двата свята на несметно знание – книгите и компютрите,  и ще докаже, че когато човек е жаден за знание нищо не може да го спре пред това да го придобие. Както обичат да казват хората от Свещената матрица – Festina lente и приятно четене!

Поздрави,

SelfishBookworm

 

Книжен таг: Книжни навици

От много време искам да направя книжен таг. Днес се поразрових из чуждестранни блогове и открих някои, които ми харесаха. Този таг е свързан с книжните навици и го открих тук: DreamlandBookBlog. Надявам се да ви е интересно. На всеки, който му хареса: да се чувства тагнат.

1. Имаш ли определено място вкъщи, където четеш?

Когато съм вкъщи не обичам да чета никъде другаде освен в съкровеното ми лично място – моята стая.

14328852_1233166793380310_1893898533_n

2. Книгоразделители или случайни хвърчащи листчета?

Имаше момент, когато четях и отбелязвах с каквото намеря. После майка ми ми даде един много красив книгоразделител, с който ми беше много трудно да се разделя след като се скъса. В момента имам няколко, които ползвам (включително и един плюшен :Д). Като цяло рядко сама си купувам книгоразделите, повечето са ми подарени, но определено предпочитам тях пред билетчето за автобуса.

Цитати са друго нещо – тях отбелязвам с каквото ми падне.

3. Можеш ли просто да спреш да четеш или трябва да спреш след определена глава/ определен брой страници?

Като се замисля, май правя и двете. :Д Ако умората надделее късно вечер, дори и да искам не бих могла да продължа да чета. Но се старая да си довършвам главите. Преди обичах да си поставям за цел определен брой страници на ден, но вече не го правя.

4. Ядеш ли/ пиеш ли докато четеш?

Избягвам го. Но когато се случи – чай или кафе. Храна и книга – не е удобна комбинация.

14331576_1233170193379970_636249033_n
5. Мултитаскинг: Музика или телевизия по време на четене?

Музика, определено. Телевизия не гледам дори в свободното си време, камо ли когато чета. Препоръчвам два плейлиста, които обожавам да слушам докато съм унесена в книга.

14256596_1233176933379296_2042811817_n14302970_1233176930045963_918666847_n

6. Четеш само по една книга или няколко наведнъж?

Обичам да чета само по една книга наведнъж. Така я довършвам по-бързо и грабвам следващата. Чела съм до три най-много, но осъзнавам, че това е само излишно разпиляване.

7. Четеш само вкъщи или навсякъде?

Навсякъде. Поне четвърт от книгите си съм ги завършила в метрото. :Д

8. Четеш на висок глас или тихичко в ума си?

Тихичко. Но нямам нищо против да чета на някого на глас, стига да поиска.

9. Избързваш ли да четеш по-напред или дори да пропускаш страници?

Хващала съм се няколко пъти, че отгръщам на последните страници и прочитам случайни изречения, но иначе – не, това не ми е практика. Да пропускам страници – абсурд!

14269640_1233180396712283_370716354_n.jpg10. Имаш ли проблем със сгъването на гръбчето на корицата или го пазиш като ново?

Винаги се опитвам да пазя книгите си, но при по-големите такива просто ми е невъзможно да запазя гръбчето като ново. Наскоро ми се случи с едно английско издание на „Game of Thrones“.

11. Пишеш ли в книгите си?

Учителката ми по български език и литература казваше, че книга, в която няма писано е неизползвана книга. Аз обаче заклеймявам тази практика и не посягам на книгите си с химикал.

12. По кое време на деня четеш? Сутрин, по обяд, вечер, когато ти се отдаде шанс или през цялото време?

Хм, не съм замисляла, честно казано. Чета, когато искам и намеря време.

13. Каква е любимата ти обстановка на четене?

Приятна, удобна и без странични пречки. Просто е важно да се чувствам добре там, където отварям книга.

14. Какво правиш първо – четеш книгата или гледаш филма?

Естествено, че предпочитам да прочета книгата преди да гледам филма. Но признавам, че съм правила и обратното.

15. Какво предпочиташ? Аудиокнига, електронна книга или книжно тяло?

Книжно тяло, ftw. Аудиокнига никога не съм слушала, а електронни рядко чета.

16. Имаш ли някакъв уникален навик, когато четеш?

Не съм забелязала.

Поздрави,

SelfishBookworm