Добре дошъл си…

Добре дошъл си у дома,

забравен сине на съдбата.

Пристъпваш близо до врата,

изгнила от борба с живота.

Отваря се със зъл скимтеж –

и тя се радва да те види! –

обръснат, жив и още свеж,

да те покани вътре й се свиди.

И ето стъпката ти прави там следа,

където никой скоро не е стъпвал,

и в слоя прах, лъч светлина

лицето ти във огледалото окъпва.

Добре дошъл си у дома,

където всяко кътче те приветства.

От твоята поява въздуха сега

раздвижва свойте атоми и трепва –

не е докосвал твоето лице,

отдавна никой не е вдишвал

частиците от неговите две ръце,

и в свойта близост само си му липсвал.

Отчаяно надничаш в стаите,

които чакали са те без време,

завесите те помнят от дете,

но любовта им няма кой да вземе.

И трепват там завивките,

които с любов са те дарили,

когато като малък от света

те твоите сълзици все са крили.

Добре дошъл си у дома

в къщата, която неуморно чака.

Унила и прегърбена е тя

от болката по теб, от самотата.

В свойта пазва спотаявала

и мъките, и радостите твои,

ти, скитнико, забравил за дома –

а той за твоето завръщане се моли.

По стълбището пак ще се качиш

и детски спомени ще те потърсят,

а ти ще искаш да ги заличиш

и те един след друг ще се разпръснат.

Добре дошъл си у дома,

спотайващ тайните на твойто бягство.

В миг зарязал любовта,

свидетел си на нейното разядство.

И тихо се оглеждаш в портретите,

застинали във восъчна почуда,

които в тиха тъмнина

с трепет са те чакали – ЗАБЛУДА!

На полицата – свещи и часовник,

напразно отброявали са часовете –

и чакали са стария къщовник

да влезе и отново да засветят.

Добре дошъл си у дома,

в царството на твойта жажда.

Ти имаш ключ за всяка там врата,

но само в една ключалка той заяжда –

това е стаята на съвестта ти,

в която никаквицата спокойно дреме,

и няма сила на света

от нейните прегръдки да те вземе.

Защото ти не плачеш, заслепен

от радост по загубеното време,

домът е мястото, където

от корен си изтръгнал свойто семе.

Ти пак се сещаш, че не си

роден за този дом грижовен,

затуй пристъпваш с крак назад,

ключът в ключалката…и сбогом!

 

SelfishBookworm