„Ти си нощта“: За нуждата да си част от мрака

215171_bНесъмнено първото, което може да ви привлече да се докоснете до „Ти си нощта“ е черната, нестандартна корица. Не се запознах с книгата в книжарниците, спечелих я на случаен принцип в един конкурс, но отложих прочита й. Нещо в тъмната корица обаче ме накара да я подхвана тези дни с усещането, че ще отговори на настроенията и очакванията ми. Главният герой – Рай, преминава през любовна раздяла, за фон се споменава лошата връзка на родителите му, които все пак продължават да живеят заедно. Попадането му в култа на нектофили и развитието на действието главно през нощните часове на денонощието, са добро задействане на очаквана дълбока, мрачна, тягостно привличаща обстановка. Но…дотук.

51Guq2VnxaL-209x300По принцип никога не оставям първите страници да ме обезкуражат да прочета една книга. Често ми се е случвало началото да не ме грабне, но след това да си прекараме страхотно време заедно. А и ако следите блога ми, знаете, че обичам да довършвам книгите си, каквато и мъка да ми докарват. С „Ти си нощта“ беше точно такава ситуация. Въвеждащата сцена с Рай и Астрид ми се стори плоска, немотивирана и скучна. Сякаш на автора му е била нужна каквато и да е сцена, за да започне да пише и не си е направил труда да обмисли обвързването й с цялостния ход на книгата. Всъщност… почакайте до края и съвсем няма да останете изненадани.

„Живея заобиколена от една толкова голяма празнина, че понякога самата аз искам да се слея с тази празнина. Ако никога не си се чувствал така, няма как да го разбереш.“

Продължавайки напред, минусите на романа заслепяват много повече от плюсовете. Плюс са кратките глави, които спомагат за бързото четене, но за него имат заслуга и клишираните ситуации, повърхностното разказване с фрази, извадени сякаш от интернет. Да не говорим за безумните сравнения, които веднага бият на очи. Повърхностно са изградени и героите, които с нищо не впечатляват, уж успяват да те въвлекат в някаква мистерия, но тя остава да виси, а в същото време героят влиза в друга ситуация и ти се питаш защо е нужно това. Разбира се, тези герои са млади и зелени, наивни в чувствата си, крайни в опитите си да се откъснат от действителността, защото преживяват по-драматично дадени събития (като раздялата с любим човек). Само че авторът не успява ефирно да разкрие потенциала на тези герои, куца му психологизирането, което придава пълнота на образите. Така героите стават скучни, сиви, служат само за движението на сюжета напред – без ясна цел.

35452161._SX318_Скачането на героите от една ситуация в друга говори за това, че дори те самите не успяват да задържат вниманието си, а това влияе и на читателя, който е свикнал да развързва бавно нишката на мистерията. Читателят днес е ангажиран с това разказът да му позволи (съ)участие, а при роман като „Ти си нощта“ това му е отказано. Една от причината е разсеяното авторово поле на действие. Друга причина, която лично на мен ми повлия, е загубата на дълбочината на езика. Вече нарекох много неща тук повърхностни, но осъзнавам, че тази книга няма и претенцията да бъде „дълбока“, а заглавието й подвежда, успя да подведе и мен. Изобщо усещането ми за този роман е за претрупване с мними събития, от които обаче нищо важно не следва. Предполагам, че това се случва в пресиления опит на автора да утежни обстановката, която едно заглавие като „Ти си нощта“ трябва да носи със себе си – тъмнина, динамика, драматичност (превърната в псевдодраматичност – или просто драма, в най-негативния възможен смисъл).

 Любовната връзка между Рай и Лусия по-нататък (да, имената им са свързани пряко или косвено със светлината, а това пък колко очевиден ход е, а?) също остава немотивирана, непълна, плоска (колко пъти използвах определението „плосък“?!). Не знам как да си обясня и финала. Очаквах го, защото нямаше как в двадесет страници да прочета нещо от което да си кажа „Уау, браво, добре го е измислил!“ Невъзможно е в толкова малко страници да разкриеш мистерия, изграждайки нов, плътен герой, затова познато лице ще „видите“ в края и…рязко всичко ще приключи с един клиширан залез. „Ти си нощта“ все пак не е цялостно разочарование, тя задава някаква програма, по която може да се мисли за причините поради които човекът иска да бъде част, да се слее дори, с мрака, а съответно и да излезе от него. Смятам, че това й придава някаква стойност и най-много би заинтригувало читателите й!

Поздрави,

SelfishBookworm

 

Франсеск МиралесКратка информация за книгата:

Автор: Франсеск Миралес
Преводач: Веселка Ненкова
Корица: Ромина Михайлова
Издателство: „AMG Publishing“
Страници: 232
Година: 2018
Оригинално заглавие: „Tu eres la noche“