Щастие на хапки

От всяка наивност, ти си мойта любима.
И свойта любов аз втъкавам във стих.
Любовта ни е хапка червеникава диня,
упояваща двама в следобеда тих.
Наш’то лято е низ от мечти изживяни –
плодове, разпилени върху меден поднос.
Аз и ти сред цветя върху горски поляни,
неусетно забравили за тъжовната ос.
А тъгата пристига с буреносното време
и окъпва ума ни с пиперлива роса.
Твойта липса загнездва се в мене да дреме,
и с болката-спътник аз оставам сама.
А човек се изгубва, когато е сам.
И времето спира за дълга почивка.
Без другия, всеки умира в свой блян –
щастлив, непогазен, с наивна усмивка…
SelfishBookworm